Ерида (планета-джудже)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

**Ерида**
Откриване ^A


Открит от	Майкъл Браун, Чадуик Тружило, Дейвид Рабиновиц
Дата	21 октомври 2003 г.
Предварително означение	( ) ^B
Категория	Транс-нептунов обект
Орбитални параметри ^C Епоха 18 август 2005 г. (юлиански ден 2 453 600,5)
Ексцентрицитет (e)	0,4416129
Голяма полуос (a)	10,1291 Tm (67,7091 AU)
Перихелий (q)	5,65598 Tm (37,808 AU)
Афелий (Q)	14,6023 Tm (97,610 AU)
Орбитален период (P)	203 500 дни (557 години)
Средна орбитална скорост	3,436 km/s
Инклинация (i)	44,177°
Дължина на възходящия възел (Ω)	35,8750°
Параметър на перихелия (ω)	151,3115°
Средна аномалия (M)	197,5379°
Физически характеристики
Размери	> 2 210 km
Маса	?×10^? kg
Плътност	? g/cm³
Повърхностна гравитация	? m/s²
Втора космическа скорост	? km/s
Период на въртене	? d
Спектрален клас	?
Абсолютна величина	-1,1
Албедо	0,5–1,0
Средна повърхностна температура	~? K
редактиране

Ерида (наричана също 2003 UB₃₁₃) е транс-нептунов обект (ТНО) който калифорнийските астрономи от обсерваторията Паломар описват като „определено по-голям“ от Плутон. Обектът вече беше наречен от откривателите, НАСА и някои медии десетата планета, но все още не е ясно дали ще бъде официално признат и широко приет за нова планета. Официално име все още не е одобрено, макар че откривателите имат предложение за име пред Международния Астрономически Съюз (МАС), който ръководи Конвенциите за астрономическо именуване. Твърденията, че 2003 UB₃₁₃ е наречен „Ксена“ или „Лила“ са невярни; и двете са използвани неофициално от откривателите, но никое от тях не е предложено пред МАС. В момента постановлението относно името на 2003 UB₃₁₃ е задържано в очакване на решение относно дефиницията за планета и статута на обекта според тази дефиниция.

Диаметърът на 2003 UB₃₁₃ още не е уточнен, но насрочените наблюдения с космическия телескоп Спитзър би трябвало да установят горната граница. Очакванията варират от 2 390 km до 5 000 km или повече.

Първоначалните наблюдения показват наличието на лед от метан на повърхността на обекта. Това прави 2003 UB₃₁₃ повече подобен на Плутон отколкото откритите преди това големи планетоиди по периферията на Слънчевата система.

Съдържание

1 Откриване
2 Класификация
3 Име
4 Орбита
5 Размер
6 Повърхност
7 Външни препратки
- 7.1 Съобщения до медиите
- 7.2 Медийно покритие

[редактиране] Откриване

Периодични снимки показващи движението на 2003 UB₃₁₃ на фона на звездите.

2003 UB₃₁₃ е открит от екипа Майкъл Браун, Чадуик Тружило, и Дейвид Рабиновиц на 5 януари 2005 г., от снимки направени на 21 октомври 2003 г., като откритието им беше оповестено на 29 юли 2005 г., същия ден както на още два големи обекта от пояса на Кайпер, 2003 EL₆₁ и 2005 FY₉.

Изследователският екип от няколко години систематично търси големи обекти в покрайнините на Слънчевата система, и е допринесъл за откриването на няколко много големи транс-нептунови обекта, включително 50000 Кваоар и 90377 Седна. Обектът е заснет от екипа при рутинни наблюдения, проведени на 21 октомври 2003 г. с огледалният телескоп Самюел Осчин в обсерваторията Паломар, Калифорния. Но заснетият тогава обект, не беше окрит до януари 2005 г., когато повторно анализиране на снимките от същата област разкри бавнотото движение на обекта на фона на звездите около него. Последвалите наблюдения позволиха първоначално изчисляване на орбитата му, определяне на разстоянието и грубо определяне на размера.

Екипът е възнамерявал да обяви откритието едва след като бъдат направени допълнителни наблюдения, които да позволят по-точно определяне на размера и масата, но е бил принуден да избърза след като са разбрали, че във вече публикувано от тях в интернет резюме има ключова дума, водеща до достъпните записи на един от ползваните телескопи, генерирани при тяхното наблюдение. Чрез използване на тези записи всеки е можел да установи местонахожението на обекта.

[редактиране] Класификация

Анимация показваща движението на 2003 UB₃₁₃ от снимките, използвани за откриването му. 2003 UB₃₁₃ е разположен от ляво, малко над средата на изображението, движейки се надолу. Трите кадъра са направени през период от три часа.

2003 UB₃₁₃ е класифициран като обект от разредения диск (SDO), категория от обекти, за които се смята, че са били разпръснати от главната част на пояса на Кайпер и отдалечени в необичайни орбити след гравитационни взаимодействия с Нептун. В момента 2003 UB₃₁₃ е най-отдалеченият познат обект в Слънчевата система. Той е на разстояние 97 астрономически единици от Слънцето, малко след като е преминавал през афелия си. Приблизително четиридесет познати ТНО (най-открояващи се (87269) 2000 OO₆₇ и 90377 Седна), имат по-големи средни орбитални растояния, но в момента са по-близо до Слънцето, отколкото 2003 UB₃₁₃. Вижте точка "Орбита" по-долу за повече детайли.

Както изглежда, 2003 UB₃₁₃ е по-голям от Плутон. Някои астрономи смятат, че има голям брой неоткрити обекти от пояса на Кайпер, големи колкото или дори по-големи от Плутон. Затова има опасения, че класифицирането на всички тези обекти като планети ще бъде нежелано и ненужно обременяване.

МАС преразглежда дефиницията на термина планета поради нарастващото очакване от откриването на обекти с размери по-голями от Плутон. Очаква се МАС бързо да обяви това решение [1], но докато бъде изяснена дефиницията, МАС ще продължи да счита обекти, открити на разстояния по-голями от 40 AU просто като част от групата на транс-нептуновите обекти. [2].

[редактиране] Име

Обектът в момента носи временното наименование 2003 UB₃₁₃, автоматично получено според протоколите за именуване на МАС за малки планети. Следващата стъпка в индентификацията на обекта ще бъде външно потвърждение на орбитата и получаването на постоянен обозначителен номер. Ако 2003 UB₃₁₃ бъде разглеждан като всяка останала малка планета, тогава откривателите ще имат изключителните права да предложат име по време на 10 годишен период, който започва след одобряването на постояннен номер на обекта от Номенклатурния комитет по малки тела към Отделение III на МАС. Според правилата, всички обекти от пояса на Кайпер трябва да бъдат кръстени на божества от сътворението или подземният свят.

Понеже е възможно обекта да бъде класифициран като голяма планета, може да се наложи отклонение от стриктното спазване на някои стъпки, графици и одобряващи процедури, отнасящи се за всякакви комети и астероиди. МАС направи кратко изявление, относно именуването на 2003 UB₃₁₃, заявявайки, че обектът няма да бъде именуван до определянето на статута му [3].

Откривателите вече внесоха предложението си за именуване на 2003 UB₃₁₃, но според правилата на МАС името не може да бъде обявено публично. Екипът на Браун наруши това правило през 2003 г. когато обяви името „Седна“ за един планетоид, преди официално да бъде одобрено, довеждайки до недоволство в астрономическата общност. МАС по-късно разхлаби правилата си и позволи експедитивен процес за големи открития, предизвикващи повишен интерес. [4] URL на интернет страницата на откривателският екип използва името „Планета Лила“ (кръстена на новородената дъщеря на Майкъл Браун Лила), а екипът неофициално нарича планетата с кодовото име „Ксена“ от телевизионните серии Ксена: Принцесата войн, но нито едно от двете имена не е предложено в МАС.

Два дни след оповестяване на откритието, Браун направи на сайта си някои намеци какво би могло да бъде името:

"Ако новооткритият обект попада под правилата за именуване на другите обекти от пояса на Кайпер, той трябва да носи името на фигура в митологията на сътворението. Ние решихме да опитаме и да следваме тази схема. […] Едно такова особено подходящо име би било Персефона. В Гръцката митология Персефона е (насилствено отвлечената) жена на Хадес (Римския Плутон), която прекарва под земята шест месеца всяка година. Новата планета обикаля по орбита която може да се опише по подобен начин; половината време в близост до Плутон, а през другата половина доста по-далече. За съжаление, името Персефона беше използвано през 1985 г. за именуване на 399-тият познат астероид. Същото е положението с всеки друг гръцки или римски бог, покровител на каквото и да е. […] За щастие, по света има много митологични и духовни традиции. Досега ние именувахме обекти от пояса на Кайпер с имена на индиански и малки римски божества. Но предложеното от нас ново име се основава на различни традиции."

[5]

По-късно на сайта си той добави, че изглежда има разногласия вътре в МАС за статута на новооткрития обект и за това, кой комитет трябва да поеме одобряването на име. Комитетът отговарящ за големите планети е предложил именуването да продължи по гръко-римската традиция, ако обектът бъде определен като голяма планета. Браун посочи в скорошна статия [6], че той ще предложи името Персефона ако тази традиция се запази, въпреки факта, че името е дадено на 339-ят открит астероид.

[редактиране] Орбита

Позицията на 2003 UB313 на 29 юли 2005 г. От ляво е изгледа "от горе" спрямо равнината на слънчевата система, а от дясно е представен изгледа "отпред". С тъмно синьо е отбелязана частта на орбитата под равнината на еклиптиката. Показани са Сатурн, Уран, Нептун и Плутон

Позицията на 2003 UB₃₁₃ на 29 юли 2005 г. От ляво е изгледа "от горе" спрямо равнината на слънчевата система, а от дясно е представен изгледа "отпред". С тъмно синьо е отбелязана частта на орбитата под равнината на еклиптиката. Показани са Сатурн, Уран, Нептун и Плутон

2003 UB₃₁₃ има орбитален период от около 557 години, и в момента се намира почти в най-отдалечената си точка от Слънцето (афелий), около 97 астрономически единици (AU) от Земята. Също като Плутон, орбитата му е много ексцентрична, и го довежда в рамките на 35 AU до Слънцето в перихелия (Разстоянието на Плутон до Слънцето варира от 29 до 49,5 AU, докато Нептун обикаля точно около 30 AU). За разлика от планетите от земен тип и газовите гиганти, чиито орбити са приблизително в същата равнина като земната, орбитата на 2003 UB₃₁₃ е силно наклонена под ъгъл от около 44 градуса спрямо еклиптиката.

Новооткритият обект е достатъчно ярък с видима величина от 19, за да бъде видим дори и с някои любителски телескопи. Той е труден за визуално наблюдение, но телескоп с 20 cm обектив или огледало, снабден с CCD ще може да заснеме 2003 UB₃₁₃ в тъмно небе. Причината да не бъде забелязан досега е голямата инклинация на орбитата му, а повечето търсения за външни обекти от слънчевата система са концентрирани по равнината на еклиптиката, където се намира повечето материал на слънчевата система.

[редактиране] Размер

към слънцето в близост до новооткритият обект в покрайнините на слънчевата система.]] Яркостта на обект в слънчевата система зависи както от размера му така и от това, каква част от светлината отразява (албедото му). Ако са известни разстоянието до обекта и албедото му, диаметърът му може да бъде лесно определен от видимата му звездна величина, като по-високо албедо съответства на по-малък радиус. По настоящем албедото на 2003 UB₃₁₃ не е известно, и неговият реален размер все още не е установен. Все пак, астрономите са изчислили, че дори да отразява цялата попаднала върху повърхността му светлина (максимално албедо от 1,0), новооткритият обект трябва да бъде голям 2 210 km, тоест, почти колкото Плутон. Ако има същото албедо като Плутон - 0,6, то диаметъра му би бил 2860 km, което е 125% от Плутон.

Наблюдения с космическия телескоп Спитзър трябваше да дадат горна граница за размера на 2003 UB₃₁₃. Първата серия от наблюдения, през м. август 2005 г., не успя да засече новооткритият обект поради човешка грешка в насочването. Веднага след установяване на неуспеха са насрочени следващи наблюдения за 25 август и 26 август 2005 г. [7].

За по-точно определяне радиуса на 2003 UB₃₁₃, на екипа е отпуснато време за наблюдение с космическият телескоп Хабъл. На разстояние от 97 AU обект с радиус 3 000 km би имал ъглов размер от около 40 милидъгови секунди, директно измерими с Хабъл. Макар че разпознаването на толкова малки обекти е точно на границата на възможностите на Хабъл, чрез използването на сложни методи за обработване на изображение като деконволюция може доста точно да се измери ъгловия размер. С помоща на този метод екипът вече определи размера на 50000 Кваоар, използвайки инструмента за заснемане Advanced Camera for Surveys (ACS) на борда на телескопа.

[редактиране] Повърхност

Инфрачервеният спектър на 2003 UB₃₁₃, сравнен с този на Плутон, показва споменатите сходства между двете тела. Стрелките отбелязват метанови абсорбиционни линии.

Екипът открил 2003 UB₃₁₃ след първоначалното идентифициране провежда през 25 януари 2005 г. спектрален анализ с помоща на северния осем метров телескоп Джемини, намиращ се в Хавай. Инфрачервената светлина от обекта разкрива присъствието на лед от метан, показвайки че повърхноста на 2003 UB₃₁₃ е доста сходна с тази на Плутон, единственият досега познат обект от пояса на Кайпер показващ присъствие на метан. Спътникът на Нептун Тритон е вероятно свързан с обектите от пояса на Кайпер, и също има метан на повърхността си. За разлика от червеникавия отенък на Плутон и Тритон, 2003 UB₃₁₃ изглежда почти сив. Все още не се знае защо са толкова различни цветовете.

Метанът е много летлив и наличието му показва, че 2003 UB₃₁₃ винаги се е намирал в отдалечените краища на Слънчевата система, където е достатъчно студено, за да съществува лед от метан. Това контрастира с наблюденията на друг наскоро открит обект от пояса на Кайпер, 2003 EL₆₁, които показват лед от вода, но без следи от метан.