Тритон (спътник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Тази статия се отнася за Тритон, спътник на Нептун. За други значения вижте Тритон.

**Тритон**
Откриване

Тритон заснет от апарата Вояджър 2
Открит от	Уилям Ласел
Дата	10 октомври 1846 г.
Орбитални параметри (епоха J2000)
Голяма полуос	354 800 km
Ексцентрицитет	0,0000
Орбитален период	5,877 дни (ретроградно въртене)
Инклинация	156,834°
Естествен спътник на	Нептун
Физически характеристики
Среден диаметър	2706,8 km
Маса	2,147×10²² kg
Средна плътност	2,05 g/cm³
Повърхностна гравитация	0,78 m/s²
Период на въртене	5,877 дни (синхронен)
Наклон на оста	неизв.
Албедо	0,7
Повърхностна температура – мин. – средна – макс.	неизв. 34,5 K неизв.
Атмосферни характеристики
Атмосферно налягане	0,001 kPa
Азот	99,9%
Метан	0,1%

Тритон е най-големият естествен спътник на Нептун. Открит е на 10 октомври 1846 г. от английският астроном Уилям Ласел, само 17 дни след откриването на Нептун. Тритон понякога бива наричан Нептун 1.

[редактиране] Наименование

Спътникът носи името на сина на бога на морето Посейдон от древногръцката митология Тритон. Името е предложено от Камил Фламарион през 1880 г ., поради факта че Уилям Ласел не предлага име за открития от него спътник. Преди откритието на втория спътник на Нептун — Нереида през 1949 г. вместо Тритон се употребява "спътникът на Нептун".

[редактиране] Орбита

Тритон е единствен сред големите по размери спътници в Слънчевата система, който има ретроградна орбита. Някои от малките спътници на Юпитер и Сатурн също имат ретроградни орбити но техния диаметър е не повече от 10% от диаметъра на Тритон. За спътници с ретроградна орбита е невъзможно да са се формирали в същия район на слънчевата мъглявина като планетата около която са на орбита, а най-вероятно са се образували в друг регион и са прихванати от нейната гравитация. За тритон се смята, че е прихванат от гравитацията на Нептун обект от пояса на Кайпер.

Теорията на "прихващането" на Тритон може да обясни и някои други особености на нептуновата система като голямата ексцентричност на орбитата на най-външния спътник Нереида, малкото на брой спътници в сравнение с другите газови гиганти. По време на прихващането си, Тритон вероято е пресякъл орбитите на множество от тогавашните спътници на Нептун, отклонявайки ги с голямата си гравитация. Наблюдаваната диференциация на вътрешността на спътника (вътрешността на Тритон в миналото е била течна) може да се обясни с голямата ексцентричност на първоначалната му орбита около Нептун, която впоследствие след милиарди години е загубила ексцентрицитета си под въздействието на приливните сили на планетата. Ексцентрицитета на планетата е вероятно най-малкия на тяло от Слънчевата система и е равен на 0 с точност от 16 позиции след десетичната запетая.

Поради ретроградното си движение, приливните сили на Нептун понижават орбитата на Тритон след още межди 1,4 и 3,6 милиарда години спътника ще премине границата на Роше ([1]). Най-вероятно спътника ще бъде погълнат от атмосферата на Нептун, но разпръсването му в планетарен пръстен също е възможно.

[редактиране] Сезони

Оста на въртене на Тритон под необичайно голям наклон спрямо оста на въртене на Нептун — 157°, която от своя страна е под 30° към орбиталната равнина на планетата. В резултат на това оста на въртене на Тритон сочи в приблизителната посока на Слънцето два пъти в рамките на една нептунова година. В други моменти от орбитата на Нептун около Слънцето, полюсите на Тритон са осветени. По време на сближаването на Вояджър с Тритон през 1986 г. беше сниман южният полюс на спътника, покрит с "ледена шапка" от замръзнал азот и метан.

[редактиране] Физически характеристики

Тритон заснет от апарата Вояджър 2 по време на прехода му през нептуновата система през 1989

Плътността на Тритон е 2,0 g/cm³ сочеща вероятен състав от 25% лед и 75% скален материал. Спътникът има тънка азотна атмосфера с малки примеси от метан, налягането на която е 0,01 милибара. Температурата на повърхността на Тритон е 34,5 K, което го прави по-студен дори от Плутон, чиято средна температура е 44 K. Тритон е геологично активен, като повърхността му е сравнително нова и с малко кратери. Вояджър 2 наблюдава множество криовулканични изригванич от течен азот, твъди частици и метан от повърхността на планетата достигащи на височина до 8 km. За тези изригвания се смята че са породени от слънчевата топлина, за разлика от приливните сили както е случаят на Йо. Разкрити са също множество от хребети и долини, верoятно породени от циклично замръзване и размразяване на материал от повърхността.

[редактиране] Наличие на живот

Поради интензивното си нагряване от приливните сили на Нептун за Тритон се смята че в миналото е бил подходящ за развитието на живот във течните слоеве под повърхността. Наличието на живот към наши дни обаче е малко вероятно поради отсъствието на приливно нагряване, голямата отдалеченост от Слънцето и факта че орбитата на спътника се намира във вътрешността на йонизиращата магнитосфера на Нептун.