Рилски манастир

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Вътрешният двор на манастира, 2005

Карта на България, манастирът е отбелязан

Рилският манастир е ставропигиален манастир, намиращ се в Югозападна България. Основан е през 10 век от Св. Иван Рилски, в горното течение на Рилска река. Сегашният манастир се намира в близост до село Пастра - недалеч от мястото на оригиналното си основаване. Покрай него тече Рилска река. Това е най-големият манастир в България — 5 етажа, като видими са 4 от тях. Тази особеност на сградата се обяснява с ограниченията, наложени от османската власт през 1834г., когато са строени сегашните сгради. В него от Неофит Рилски е основано килийно училище. В партерния етаж се разполага музеят. В магерницата се е приготвяла храната за монасите. Рилският манастир е един от културните паметници, включен в списъка на ЮНЕСКО за световното наследство.

Манастирът "Св. Иван Рилски" е построен на мястото на стара постница през 927-941 г. от Иван Рилски или според някои автори - от негови ученици, в Рила планина.

Цар Иван Шишман (1371-1393 г.) издава на 28 септември 1378 г. хрисовул, подписан и подпечатан със златен печат, с който дава на манастира като феодални владения 20 села заедно със землищата им.

В двора на днешния манастир през 1335 г. е издигната отбранителна кула и малка еднокорабна черква от местния феодален владетел Хрельо.

Още с основаването си манастирът става книжовно и просветно средище. През Възраждането в него съществува училище. Голяма педагогическа дейност в него развива Неофит Рилски. Манастирът дава подслон на Васил Левски, Ильо войвода, Гоце Делчев, Пейо Яворов и др.

През 1778 г. манастирът "Св. Иван Рилски" става жертва на стихиен пожар. Възобновен е през 1784 г. от майстор Алекси, който през 1816-1819 проектира и строи източното, северното и западното крило. Значителна част от манастира е опожарена отново през 1833 г., като възстановяването му отново е ръководено от Алекси.

Днес ансамбълът на манастира обхваща територия от 8800 кв. м, от които 5500 кв. м застроена площ. Манастирските крила, изградени по различно време на четири и пет етажа, заобикалят от всички страни единствения двор във форма на неправилен петоъгълник.

През 1961 г. манастирът е обявен за Национален музей "Рилски манастир", през 1976 г. - за Национален исторически резерват, а от 1983 г. е под егидата на ЮНЕСКО. В Рилския манастир се пазят ръкописи, старопечатни книги, документи от XIV-XIX в., а в музея - много старинни предмети, като черковна утвар, жезли, икони, оръжия, монетна колекция и др.

Рилският манастир е сред Стоте национални туристически обекта, Български туристически съюз: 08.00-18.00 ч. без почивен ден, печатът се намира в музея на манастира.

[редактиране] Вижте също

Алекси Рилец

[редактиране] Външни препратки

Тази статия, свързана с България е все още мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като я разширите. Просто щракнете на редактиране и добавете това, което знаете.