Алекси Рилец

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Алекси Рилец български архитектон
Роден:	1760 Дебърско
Починал:	1850 Рила, България

Алекси Рилец е български възрожденец, архитект, майстор-строител и дърворезбар. Най-известен е с работата си по възстановяването и поддържането на Рилския манастир.

Първият български архитектон Алекси Рилец е роден през 1760 г. в Дебърско и е починал през 1850 г. в село Рила (днес град Рила) на 90 годишна възраст. Първите си уроци е получил в прочутата Дебърска строителна и дърворезбарска школа.

Прозорливостта и силният дух на този велик българин личат в дръзновението му три пъти да се сблъска с предизвикателството на полуразрушените каменни зидове на Рилския манастир (зароден 930 г. по времето на признатия за светец Иван Рилски) и затрупаните с керемиди и овъглени останки от изгорели греди след поредното опожаряване руини, да го извайва отново и отново – все по-красив и величествен, въпреки несгодите и въпреки турското робство, за да ни го поднесе в крайна сметка такъв, какъвто го виждаме ние и нашите съвременици от цял свят - манастирът, наричан днес „Душата на народа” и признат за „Паметник на световната култура” от международната организация „ЮНЕСКО”.

За пръв път Алекси Рилец пристига в село Рила като млад дюлгерин, за да участва в изграждането (1784) на опожарения манастир след плячкосването и опожаряването му от турците през 1765, 1768 и 1778 г. Участва и в разширението на Хрельовата църква (1784-1792) и околните манастирски сгради - църквата „Св. Лука” (1796), Костницата (1794-1795), метохът „Пчелино” (ХVIII и ХIХ век), новите сгради „Орлица” (ХIХ век), разширението на църквата „Св. Архангел Михаил” в с. Рила (ХVIII-ХIХ в.) и др.

Тук Алекси Рилец се запознава и оженва за певицата Мария от Ягоридковия род. През 1783 г. се ражда синът им Димитър Алексиев Рилец (Даскалът) - основател на първото килийно училище в с. Рила (обявено за архитектурно-исторически паметник). Даскал Димитър е и личен приятел на Неофит Рилски, за което свидетелства запазената от тогава кореспонденция между двамата.

За втори път, през 1816 г., след участие в изграждане на части от Атонските манастири и държавни обекти, вече удостоен със званието архитектон, на 56 години Алекси Рилец е поканен, за да проектира и ръководи изграждането на източното, северното и западното крило, което завършва в 1819 г., за което свидетелстуват трите паметни плочи, на които редом с неговото име фигурират имената и на игумените Йосиф и Теодосий. Манастирът засиява със своя „гигантски ордер от подпорни колони”, великолепното сложно моделирано тяло на уникалната в конструктивно и архитектурно отношение магерница, висока 24 м, и прекрасно оформените одаи и монашески килии. Докато външната фасада е строга и студена като скалистите гиганти на планината и Хрельовата кула (1335), вътрешната, в пълен контраст с нея, искри от белота, свежест и багри.

През 1819 г. архитектон Алекси извайва и дарява владишкия трон на църквата “Св. Архангел Михаил”, участва в изграждането на пристройката на църквата към „Стара постница” (1820 г.) и др.

За трети път старият архитектон, вече на 73 годишна въраст, отново се изправя пред руините на манастира, след опустошителния пожар в Рилския манастир през 1833 г., но не пада духом, а през 1834 г. отново ръководи възстановяването му, като вгражда и пожарозащитни зидове които излизат пред стените и над покрива. По този начин предпазва красивите дървени тераси и кьошкове, като този на майстор Кръстьо Дебърли от Лазарополе, от бъдещо разрушаване. Такъв е манастирът днес – обаятелен и величествен.

През 1834 -- 1837 г. устабаши Павел от село Кримин (Костурско) построява манастирската църква „Света Богородица”, а майстор Миленко от село Блатешница (Радомирско) извисява южното крило на манастира по подобие на останалите три.

Докато Васил Левски, Христо Ботев, Георги Раковски и други, обладани от патриотизъм, с перо, оръжие и саможертва карат света да обърне внимание на нашия изстрадал народ, Алекси Рилец постига същата цел, като с мисъл, чук, длето, мистрия и завидно родолюбие извисява „Двореца на Възраждането”. Този невероятен строеж е повече от школа, това е академия за стотиците привлечени строителни групи, дюлгерски тайфи, зидари, каменоделци и дърворезбари, разнесли по-късно възрожденската архитектура по цялата страна.

[редактиране] Вижте също

• Колю Фичето, друг голям български строител, роден 40 години по-късно

[редактиране] Източници

• ст.н.с. д-р Клара Ал. Обретенова, Александър Обретенов, „Полетът на майстор Алекси Рилец през вековете“, ISBN 954-8683-15-6. Първоначалната версия на статията ни бе предоставена от инж. Обретенов, за публикуване съгласно условията на Лиценза за свободна документация на ГНУ.