Ми-54
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Мил Ми-54 | ||
|---|---|---|
|
|
||
| Предназначение | ||
| Предназначение: | транспортен | |
| Силова установка | ||
| Двигател (и): | 2 x н.д. | |
| Мощност: | 2 x 1 000 к.с. ( 736 kW) | |
| Тактико-технически данни | ||
| Височина: | н.д. | |
| Дължина: | н.д. | |
| Ширина: | н.д. | |
| Диаметър на нос. винт: | н.д. | |
| Диаметър на опаш. винт: | н.д. | |
| Максимална скорост: | 280 км/ч. | |
| Крайсерска скорост: | н.д. | |
| Тегло (празен): | 4 500 кг. | |
| Макс. полетна маса: | н.д. кг. | |
| Макс. боен товар: | н.д. | |
| Макс. скороподемност: | н.д. | |
| Далечина на полета: | н.д. | |
| Далечина на полета (с доп. резервоари): | н.д. | |
| Екипаж: | н.д. | |
| Въоръжение | ||
| Оръдие: | н.д. | |
| Ракети: | н.д. | |
[редактиране] История
През 1992 г. в Русия е разработена програма за развитието на гражданската авиация на страната до 2000 г. В нея приоритет е даден на създаването на хеликоптер с товароподемност до 1 200 кг. От такъв клас е моделът Ми-4. От тази гледна точка в Конструкторското бюро Мил решават да разработят нов модел на когото е дадено името Ми-54.
[редактиране] Тактико-технически характеристики
Хеликоптерът Ми-54 е изпълнен по класическата едновинтова носеща схема със заден рулеви винт.
Носещият винт е четиривитлов с диаметър 13.5 м, а рулевият – четиривитлов с диаметър 2.6 м. Главата на носещия винт е направена от титан. Краищата на витлата се въртят с неголяма скорост, като така значително се снижават нивата на шума и вибрациите.
Широкоостъклената думестната кабина на екипажа е разположена в предната част на фюзелажа. Зад нея е разположена пътническата кабина с размери 2.9х2х1.4 м. Кабината събира 12 пътника, като предлага достатъчен комфорт. На всяка от страните на корпуса е вградена по две врати. Предната е предназначена за пилотите и се отваря шарнирно навън, а задната за пътниците и се отваря чрез странично плъзгане. Горивните резервоари са разположени под пода на пътническата кабина. Корпусът е изпълнен от алуминиеви сплави и композитни материали.
Шасито е триоопорно, неприбиращо се по време на полет, колесно с двойно носово колело и две носещи задни колела.
Двата газотурбинни турбовални двигателя са с мощност по 1 000 к.с. всеки. Разположени са в горната част на фюзелажа и са монтирани в специални обтекатели. Пред всеки двигател е монтиран въздухозаборник, снабден с прахозащитно устройство.
Системата за управление е хидравлична и е дублирана. Летателното оборудване е допълнено с автопилот и спътникова навигационна система.
[редактиране] Виж още
|
Мил Ми-1 | Мил Ми-2 | Мил Ми-4 | Мил Ми-6 Мил Ми-8 | Мил Ми-9 | Мил Ми-10 | Мил Ми-12 | Мил Ми-14 | Мил Ми-17 | Мил Ми-24 | Мил Ми-26 | Мил Ми-28 | Мил Ми-28Н | Мил Ми-30 | Мил Ми-32 | Мил Ми-34 | Мил Ми-35 | Мил Ми-36 | Мил Ми-38 | Мил Ми-40 | Мил Ми-42 | Мил Ми-44 | Мил Ми-46 | Мил Ми-52 | Мил Ми-54 | Мил Ми-58 | Мил Ми-60 |
