Хеликоптер

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Бел 206B Jet Ranger III

Хеликоптер или вертолет или въртолет е по-тежък от въздуха летателен апарат, който може да излита и каца вертикално, да зависва във въздуха и да се движи във всички направления. Необходимите за полет подемна сила и тяга се създават от един или няколко носещи винта (пропелера) задвижвани от двигател (двигатели). Рулевият винт служи за уравновесяване на реактивния момент на носещия винт и за управление. Думата "хеликоптер" е получена от гръцката дума "ὲλιξ" (винт, спирала) и "πτερó" (крило). Хеликоптер с двигател е създаден за пръв път от словашкия изобретател Ян Бахил.

[редактиране] История

Първият засвидетелстван исторически документ на идеята за витлов полет от древността е на една китайска рисунка от 4 век пр.н.е.. На нея са изобразени деца, държащи играчка наподобяваща хеликоптер – пръчки със закрепени на върховете им листа, които се въртят като витлата на съвременните хеликоптери.

През 2 век пр.н.е. Архимед от Сиракуза създава опитна система с въртящи се, под въздействието на слънчевата светлина, витла.

Най-ранният известен чертеж на хеликоптер, е направен от Леонардо да Винчи през 1483 г. По чертежа е създаден модел, който в момента се намира в Природо-научния музей в Лондон.

Първият патент на хеликоптер е регистриран в Англия през 1859 г. от Хенри Брайт. Състои се от два противоположно въртящи се аксиално разположени ротори, на които едно над друго са закрепени витлата. В средата на 19 век такава машина не може да полети, поради липсата на подхоящ по мощност и тегло двигател.

Най-ранният полет с хеликоптер е извършен през 1907 г. от французина Дюи. Малко по-късно братята Луис и Жак Бреге създават жироплан с двигател, движещ четири независими един от друг ротора. Полетът е неконтролируем, като за запазване баланса на машината са използвани четири въжета придържани от асистенти. Полетът трае около 1 мин. и е достигната височина 60 см.

Първият свободен контролируем вертикален полет с хеликоптер, без да има връзка със земята, е осъществен от французина Пол Корну на 13 септември 1907 г. Година по-късно, през 1908 г., братята Берге създават нов модел на хеликоптер с монтиран двигател “Рено” (55 к.с.) и два противоположно въртящи се ротора. Полетът е извършен на 22 юли 1908 г., като е постигната височина 4,5 м.

Първият успешен полет е извършен на 9 януари 1923 г. в Испания с автожир “С-4” конструиран от Хуан де Каирава и пилот Алесандро Спенсър. Машината се издига на няколко метра и успешно се приземява. Малко по-късно със същата машина е извършен първият полет по маршрут с дължина 4 км и средна скорост 60 км/ч.

На 18 септември 1928 г. за първи път е направен полет над Ламанша с автожира “С-8”, пилотиран от конструктора Хуан де Каирава.

[редактиране] Принципно устройство

[редактиране] Летателни характеристики

[редактиране] Класификация

Развитието на хеликоптерите преминава през няколко етапа, като в зависимост от монтирането на по-съвършенни двигатели, електронно оборудване и използването на различни възли и агрегати могат да се обособят няколко поколения.

Бел 407

Първо поколение. Хеликоптерите от първо поколение се появяват в 50-те години на XX век. На тях са монтирани бутални двигатели, развиват неголяма скорост, имат ниска товароподемност и малка далечина на полета. Към това поколение могат да бъдат включени следните модели: S-51, S-58, HTK-1, Bell-47, HSL-1, Ми-1, Ми-4, Ка-10, Ка-18 и др.

Сикорски S-65

Второ поколение. Хеликоптерите от второ поколение се появяват през 60-те години на XX век. Снабдени са с турбовални газотурбинни двигатели, позволяващи значително увеличаване на товароподемността им и подобряване на летателните им характеристики. Имат усъвършенствана конструкция на носещите и рулевите винтове, използва се система за автоматична стабилизация по време на полет. Към това поколение спадат хеликоптерите Bell-204, Bell-205, Bell-206 и Bell-209. Sikorsky S-16, Sikorsky S-26, Sikorsky S-64 и Sikorsky S-65, Kaman HH-43, UH-2, Hiller OH-5, Huages OH-6, Ка-22, Ка-25 и Ка-26, Ми-2, Ми-6, Ми-8, Ми-10 и др.

Трето поколение. Хеликоптерите от трето поколение се появяват в началото на 70-те години на XX век. Имат усъвършенствана обща конструкция, подобрени аеродинамични качества, напълно ново електрооборудване, притежават висока икономичност. Към това поколение спадат моделите Bell-222 и Bell-230, McDonnell Duglas AH-64, Bo-105, Sikorsky S-70, Puma, Dofen, Linx, Ми-24, Ка-23 и др.

Четвърто поколение. Хеликоптерите от четвърто поколение се появяват в средата на 70-те години на XX век. При тях широко е застъпено използването на композитни материали, монтира се усъвършенствано електрооборудване, позволяващо им да извършват полети в сложни метеорологични условия и нощем. Към това поколение спадат моделите EC-120, S-76S+, Ка-27, Ка-29, Ка-31, Ка-32, Ми-26 и Ми-34.

Пето поколение. Хеликоптерите от пето поколение се появяват в началото на 90-те години на XX век. Те са напълно компютъризирани, като при управлението им се използват многофункционални дисплеи, усъвършенствана система за управление на полета и цифрова система за управление работата на двигателите. Към това поколение могат да бъдат включени моделите RAH-66, EH-101, NH-90, V-22, Ec-135, Eurocopter Tiger, Ми-38, Ми-46, Ка-50, Ка-62, Ка-266 и много други.