Френски южни и антарктически територии

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Terres australes et antarctiques françaises (TAAF)

Официален език

френски

Префект

Мишел Шампон

Интернет домейн

.tf

Френските южноантарктически територии (фр.Territoire des Terres australes et antarctiques françaises - TAAF) са френска задморска територия. Състоят се от архипелазите Кергелен и Крозе и островите Амстердам и Сен Пол. Намират се в Индийския океан покрай френския сектор на Антарктида (Земя Адели). Отстоят на почти равно разстояние от Африка, Антарктида и Австралия. Главен град - Мартин дьо Вивие (о. Амстердам). Координати - 43°ю.ш., 67°и.д.

[редактиране] География

Френските южноатлантически територии включват:

Архипелаг Кергелен (фр. Îles Kerguelen). Архипелаг от 300 базалтови острова. Площ - 7 215 km². Най-вискока точка - 1850 м. (пл. Мон Рос). Дължина на бреговата ивица - 1 232 км. Население - 103 жители. Главен град - Порт дьо Франс е разположен в залива Морбиан. Координати - 49°21′ ю.ш.; 70°13′ и.д. Главният остров Гранд Тер има площ 6 675 km2, дължина - 150 км и широчина - 120 км. Климат - арктичен със силни ветров и чести валежи. Дълбоки фиорди и ледници. Има изградени корабни стоянки, пристанище, станция за сателитно наблюдение и полигион за стрелба с ракети. Открити през 1772 г. от Ив-Жозеф дьо Кергелен Тремарек. Дава им името Австралийска Франция, но при воторото си плаване до тях ги прекръства на Острови на отчаянието. Главният остров от архипелага е посетен от Джеймс Кук през 1776 г.

По-големи острови в състава на архипелага са: Ил Нуагьос, Ил дьо Кастри, Ил Лигю, Ил Ов, Ил Сен Лан Грамон, Ил дю порт, Ил виолет, Ил дьо Л'Уес и Ил о Рен.

Архипелаг Крозе (фр. Îles Crozet). . Група от шест по-големи необитаеми острова. Площ - 352 km². Най-висока точка - 1090 м. (пл. Мон Марион Дюфрезн). Главен град - Порт Албер (о. Ил дьо ла Посесион). Анализът на магнитните аномалии на морското дъно показва, че платото Крозе (островите са негови върхове) се е формирало преди около 50 млн. години.

Климатът - арктичен със средна годишна температура - 5 ° С. Температурата се колеба през лятото до 18°C, а през зимата до - 5°C. Годишните валежи достигат до 2 000 мм, а дъждовните дни са 300 годишно. Вятър до 100 км/ч, ветровити дни до 100 годишно.

Островите се обитава от пингвини, тюлени, гризачи и множество видове птици. Колонията от пингвини наброява около 2 милиона птици. Архипелагът е обявен за природен резерват през 1938 г.

Островите са открити на 24 януари 1772 г. от френския изследовател Никола Тома Марион дьо Френ . Марион дьо Френ открива първо Ил дьо ла Посесион и обявява архипелага за френско владение. Той го кръщава на втория си офицер Жул Крозе. В началото на 19 век архипелагът е посещаван често от ловци на тюлени и това води до почти пълното изчезване на големите до тогава колонии през 1835 г. Първоначално Франция администрира островите от колонията си Мадагаскар. От 1955 г. те стават част от Френските южоантарктически територии. През 1961 г. е построена научно-изследователска станция, която по-късно е преместена в Порт Албер, на о. Ил дьо ла Посесион. Станцията носи името на първия й ръководител - Албер Форе. В нея се провеждат научни изследвания в областта на биологията, метеорологията, геологията и сеизмографията.

N	Остров	Площ kм²	Най-висока точка (м)	Връх	Координати
1	Ил о Кошон (Свински остров)	67	826	Мон Ришар Фоа	46°06′ ю.ш.,50°14′ и.д.
2	Рошер дьо ла морт (Мъртвите скали)	0	5		46°13′ ю.ш.,50°22′ и.д.
3	Ил де Пингуинс (Пингвиновият остров)	3	340	Мон дьо Маншот	46°27′ ю.ш.,50°23′ и.д.
4	Илот де Апотре (Апостолското островче)	2	289	Мон Пиер	45°58′ ю.ш.,50°27′ и.д.
5	Ил дьо ла Посесион (Владетелският остров)	150	934	Пик дю Маскарин	46°24′ ю.ш.,51°46′ и.д.
6	Ил дьо Л'ест (Източният остров)	130	1090	Мон Марион Дюфрезн	46°26′ ю.ш.,52°18′ и.д.
	Архипелаг Крозе	352	1090	Мон Марион Дюфрезн	45°57' - 46°29' ю.ш. 50°10' - 52°19'и.д.

Освен изброените по-горе острови архипелагът Крозе включва и следните по-малки групи:

Западни острови (фр. L'Occidental). Група от 4 малки острова на 94,5 км. от Ил дьо ла Посесион.
Островна група 2. Двe морски канари на 10 км. южно от Ил о Кошон.
Островна група 4. Група от 14 много малки островчета, най-големият от които има площ от 1,2 km².
Източна група (фр. L'Oriental). Скално образувание на 92 км. от Ил де Пингуинс.

Остров Амстердам (фр. Île Amsterdam). . Вулканичен остров. Площ - 55 km². Най-вискока точка - 867 м. (пл. Мон дьо ла Див). Климат - умерен, средна месечна температура - 7 - 15° С. Главен град - Мартин дьо Вивие (в миналото Ла Рош Годон). Първото поселище е основано през 1949 г. под името Камп Хюртен. Чести мъгли. Множество птичи колонии. Френско владение от 1893 г. Открит на 18 март 1522 г. от испанския мореплавател Хуан Себастиан де Елкано[. Той не му е дал име. През 1633 г. холандския мореплавател Антоан ван Димен го кръщава Амсердам.

Остров Сен Пол (фр. Île Saint-Paul). . Необитаем вулканичен остров. Отдалечен на 85 км. южно от по-големия остров Амстердам. Площ - 21 km². Най-висока точка - 809 м. Климат - умерен, средна месечна температура - 7 - 15° С. Множество птичи колонии. Френско владение от 1893 г. Открит през 1633 г. от холандски мореплаватели.

Земя Адели. Ненаселена територия с площ 432 000 km², заедно с островите 439 781 km². Представлява част от крайбрежието на Антарктида, между точка 66°12'ю.ш.; 136°11'и.д. (фр. Pourquoi Pas Point) и точка 66°48'ю.ш.; 142°02'и.д. (фр. Point Alden). Има широчина 350 км и образува сектор достигащ до Северния полюс. Граничи с Австралийскатa арктическа територия. Френският суверинитет над Земя Адели е суспендиран след подписването на Антарктическия договор от 1959 г. Има изградени две френски полярни станции, които се обитават целогодишно. Снабдяват се с провизии от Хобарт, Тасмания. Открита през 1837 г. от френския изследовател Жул Дюмонт Дюрвил. Името е дадено от него в чест на съпругата му Адели.

[редактиране] Администрация

Френските южноатлантически територии са френска задморска територия (фр. territoire d'outre-mer) на Франция от 1955 г. Първоначално са подчинени директно на френското правителство и за тях е отговарял главен пълномощник, подпомаган от генерален секретар. През декември 2004 г. администрацият е прехвърлена на о. Реюнион и се осъществява от префек. Териториите са разделени на четири окръга:

- Окръг Амсердам и Сен Пол с главен град Мартин дьо Вивие (о. Амстердам).
- Окръг Крозе с главен град Порт Албер (о. Ил дьо ла Посесион).
- Окръг Крегелен с главен град Порт дьо Франс.
- Окръг Тера Адели с основна база Полярна станция "Дюмон Дюрвил".

Всеки окръг се управлява от окръжен управител, който има законови права и задължения както обикновен френски кмет. Поради това, че всъщност и четирите окръга нямат постоянно население те нямат избирателни права и не могат да бъдат представени във френския парламент.

[редактиране] Икономика

Френските южноатлантически територии са бедни на минерални ресурси. Икономическите дейности са ограничени до обслужването и поддръжката на метеорологическите и геопроучвателните станции и риболовните флотилии. Това осигурява годишен доход от около 18 милиона долара.