Никола Тома Марион дьо Френ
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Никола Тома Марион дьо Френ е офицер от кралския флот на Франция. Получава звание фрегатен лейтенант още на 17 годишна възраст, макар че по това време е само капитан на брандер.
През 1691 г. знаменитият английски корсар Уилям Дампиер (1652-1715) довежда в Европа жител на Малайския архипелаг, който е първия татуиран туземец, докаран на Стария континент. По примера му, след околосветското си пътешествие от 1766 г. – 1769 г., големият френски мореплавател Луи Антоан Бугенвил довежда в Европа един таитянин на име Аутуру. Когато две години по-късно туземецът изявява желание да се завърне в родината си, френското правителство натоварва с изпълнението на тази задача 42 годишния Марион дьо Френ. За него мисията по връщането на Аутуру до Таити е само формален повод за предприемането на една отдавна планувана експедиция в търсене на все още бленувания Южен материк. По същото време със задачата да открие Южния континент кралският двор в Париж е изпратил на изследователско плаване капитан-лейтенант Ив Жозеф дьо Кергелен Тремарек. Марион дьо Френ решава, че със своята експедиция може само да допринесе за осъществяването на този замисъл.
На 18 октомври 1771 г. фрегатите Le Mascarin и Marquis de Castries се оправят към Таити, но когато стигат до крепостта Дофен на мадагаскарския бряг младият Аутуру умира от вариола. Вместо да преустанови мисията, Марион дьо Френ незабавно се насочва на юг към земята, открита през 1739 г. от Жан Баптист Шарл Буве дьо Лозие. На 17 януари 1772 г. експедицията достига два острова. Лошото време не позволява на откривателите да слязат на сушата, но за да подчертае увереността си, че ще открие заветния Южен континент, Марион дьо Френ кръщава първия Terre de l'Espérance (Земя на надеждата), а на втория дава описателното име L'Ile de la Caverne (Острова на пещерата). Четири години по-късно капитан Джеймс Кук, по време на второто си околосветско плаване, отбелязва архипелага като острови Принц Едуард, с което са известни до днес. В чест на откривателя им по-големия от двата острова получава името Марион.
Марион дьо Френ продължава плаването си на изток и на около 500 мили от Terre de l'Espérance открива архипелаг, на който дава името Крозе в чест на своя втори офицер. Лошото време принуждава корабите да се насочат към Земя ван Диман (днешният о. Тасмания), и след шест дневен престой продължават към Нова Зеландия.
Там французите са посрещнати радушно от местното население и установяват на сушата три лагера. Много скоро, подведен от любезното отношение на маорите и въпреки възраженията на Крозе, Марион дьо Френ заповядва да обезоръжат лодките, които отиват на сушата. Както се оказва по-късно това е проява на непростимо неблагоразумие на място, наречено от Абел Тасман Залива на убийците, и където Кук едва не намира смъртта си.
На 14 юни 1772 г. Марион дьо Френ слиза на брега, придружен от 16 души. Вечерта никой от тях не се връща на корабите, но всички решават, че са останали да пренощуват на сушата. Сутринта от Marquis de Castries изпращат хора да донесат прясна вода. Няколко часа по-късно до корабите успява да доплува ранен моряк, който съобщава, че групата му е нападната от маорите и той е единствения оцелял. Крозе незабавно въоръжава отряд, слиза на брега и успява да евакуира трите лагера, които за късмет все още не са нападнати. На следващия ден е организирана акция за издирване на Марион дьо Френ и групата му. Още при слизането им на брега французите са нападнати и в завързалата се битка убиват около 50 маори, без самите те да дадат жертви. Въоръженият отряд продължава до близкото село, чийто жители са го напуснали панически. В къщата на един от главатарите откриват скоро сварен човешки череп и различни кости, както и окървавената риза на Марион дьо Френ. В отделни части на селото са намерени и други човешки останки, част от оборудването на лодката, пистолетите на един от придружавалите Марион дьо Френ офицери, както и купища кървави моряшки дрехи. Така, за жалост, не остава никакво място за съмнение, че незавидната участ на Марион дьо Френ и неговите спътници е била да бъдат убити и изядени от маорите. Селото е подпалено, съставен е протокол за смъртта на капитана и останалите моряци, и предвид лошото състояние на корабите, експедицията поема обратно към Реюнион.
