Фотосинтеза
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Фотосинтезата е процес, при който растенията (и някои други автотрофи), под въздействие на светлина преобразуват водата и въглеродния диоксид в глюкоза и кислород. Глюкозата се използва като суровина за изграждане на целулоза и източник на енергия за протичането на други биологични процеси. Излишъкът от глюкоза се съхранява под формата на скорбяла и други въглеводороди за по късно ползване.
Общото уравнение на фотосинтезата е:
- 12H2O + 6CO2 + светлина → C6H12O6 (глюкоза) + 6O2 + 6H2O
Условия за протичане на фотосинтезата:
- Светлина — космическата връзка между живите организми на земята и космоса се осъществява чрез светлинни лъчи, които падайки върху хлорофилните зрънца се консервират, включвайки се като химическа енергия. Фотосинтезата се засилва или забавя в зависимост от силата на светлинната енергия. През нощта процеса не се извършва. В еволюционното си развитие листата са получили много приспособления за да поемат повече светлина.
- Топлина — взависимост от вида на растението, нуждата от топлина е различна. Фотосинтезата се извършва най-усилено при температура от 20 до 25°С.
Значение: фотосинтезата доставя храна и необходимият за дишането кислород на всички аероби. Благодарение на фотосинтезата са се образували каменните въглища. Целият енергиен баланс на биосферата се дължи на този процес.
[редактиране] История
Фотосинтезата е процес, при който въглеродният двуокис и водата се трансформират с помощта на слънчевата енергия във въглеводороди и свободен кислород.
