Света София (Константинопол)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Света София или Църквата на Пресветата Мъдрост (гр. Αγία Σοφία, тур. Ayasofya) е бивша престолна църква на Византийската империя в Константинопол (дн. Истанбул), превърната в джамия от османските завоеватели през 1453 г. След 1934 е превърната в музей. Построена е само за 5 г. (532-537 г. сл. Хр.). Счита се за най-яркия пример за византийска архитектура и поради размера си и архитектурните и инженерни постижения е една от най-великите сгради на Античността.
[редактиране] История
На мястото на днешната Св. София е имало църква още от времето на император Константин I, започната през 325 г. Горяла е няколко пъти, като последно е разрушена по време на потушеното от Юстиниан I въстание Ника през 532 г.
Още същата година започва строежът на новата църква, която има нова архитектура. За главни архитекти са избрани Исидор от Милет и Антимий от Трал, известни по онова време теоретици в архитектурата и математиката. Императорът им поставя за цел много амбициозен план, чиято цел е да създаде най-големия и велик храм в историята. За целта не са пестени никакви средства и църквата е завършена в изключително кратък период от 5 години под зоркия контрол на самия Юстиниaн. Използвани са ценни материали от територията на цялата империя. Цялата вътрешност на църквата е облицована или със златни мозайки или със скъпи видове мрамор. Много от мраморните колони са днонесени от стари езически храмове от антични градове в Мала Азия. Строежът ѝ е изпразнил имперската хазна и по модерни изчисления тя все още е най-скъпата сграда в света.
При осветяването на църквата на 27 декември 537 г. се смята, че Юстиниан е изрекъл думите "Соломон, аз те надминах", имайки предвид Храма на Соломон в Йерусалим. Св. София е най-голямата църква в света в продължение на почти 1000 години и все още е 4-та по площ в света.
Поради прекалено бързия строеж, архитектурните нововъведения и сеизмичната активност в района куполът на църквата пада частично няколко пъти през нейната дълга история (558, 563, 989, 1346 г.), но бива бързо възстановяван.
След нашествието на кръстоносците през 1204 църквата е плячкосана и много ценни предмети с религиозно и историческо значение са унищожени или откраднати. Разрушени са златниtте и сребърни обкови на иконостаса и вратите, а самият храм е поруган. В преиода на Латинската империя (1204-1261 г.), в църквата се е изпълнявал католическият обред.
След превръщането ѝ в джамия през 1453 г. във вътрешността и биват направени малки промени, поетапно са построени и 4 минарета в ъглите ѝ, а през 16 в. османският архитект Синан достроява странични подпори, които подобряват стабилността на постройката. В средата на 19 в. на швейцарците братя Фосати е възложено да реставрират и ремонтират джамията. В този преиод е достроен минбар и са окачени кръглите дървени панели с имената на пророка и първите халифи. Счита се, че този ремонт е унищожил много от старите византийски мозайки, които до този момент са били просто замазани с хоросан.
През 1934 г. Мустафа Кемал Ататюрк обявява сградата за музей. Доста от съществуващите мозайки са разкрити наново, но са запазени и ислямските промени. В днешни дни храмът е музей и се посещава от туристи от целия свят.
[редактиране] Архитектурни особености и значение
Св. София е първия типичен пример за византийска архитектура и се счита от много хора за архитектурно чудо. Тя не е стриктна базилика, като централният ѝ кораб, дълъг над 100 м., е доминиран от оромен купол с диаметър 31 м. и височина 56 м., който е поддържан от 4 пендитива. В дължина тежестта на купола се разпределя чрез поредица от полусводове, докато в ширина куполът бива носен от 4 много масивни контрафорса, които обаче не се забелязват от вътрешността на църквата. Тази конструкция и фактът, че в основата на купола има 40 прозореца допринасят за впечатлението у посетителите, че сякаш "златният купол виси от небесата" (Прокопий, 561 г.).
Св. София оказва сериозно влияние в ахитектурата след нейното построяване. Това особено важи за православните храмове до ден днешен (виж Храм Свети Сава в Белград). Много от джамиите в Истанбул построени от Синан и негови ученици следват основния план на Св. София (Султан Ахмед джамия (Синята джамия), Сюлейман джамия, Селим джамия в Одрин и др.).
