Самуил

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Самуил.

Цар Самуил български цар

Роден:	10 век
Починал:	6 октомври 1014 Прилеп, Македония

Самуил е български цар, управлявал България от 997 до 6 октомври 1014 г. В продължение на десетилетия той успява да удържи атаките на византийския император Василий II. Самуил е първият владетел от династията на комитопулите.

Съдържание

1 Български пълководец
2 Цар на България
3 Поражение и смърт
4 Становище в Република Македония относно цар Самуил и неговата държава
5 Литература
6 Вижте също
7 Външни препратки

[редактиране] Български пълководец

Паметник на цар Самуил, Самуилова крепост, Петрич, България

Самуил е най-малкият син на комит Никола от брака му с Рипсимия. Макар да е коронован за цар чак през 997 г., Самуиловото управление започва през 976 г., след смъртта на византийския император Йоан Цимисхий, когато Самуил и братята му Давид, Моисей и Арон застават начело на въстание на българите срещу византийската власт. Съвместното управление на комитопулите (синовете на комит Никола) продължава кратко, тъй като Давид и Мойсей са убити, а Арон, който е уличен във връзки с византийския император и амбиции за власт, е екзекутиран по заповед на Самуил.

През 977 г. цар Борис II и брат му Роман, които са държани под стража в Константинопол, успяват да избягат, но на границата Борис е убит по грешка от пограничната стража. Брат му Роман, който е бил скопец, е признат от Самуил за български владетел. Приема се, че реално Роман предава на Самуил властта, който управлява България. Самуил, познат като способен пълководец, разширява териториите на България във всички възможни посоки. Скоро царството покрива почти целия Балкански полуостров (територията на днешните Република Македония, Северна България, Северна Добруджа, Сърбия (без Банат и Бачка), Черна гора (без Приморието), Албания и днешна Северна Гърция), като само части от Гърция и Тракия остават под византийска власт. През 986 г. Самуил разбива армията на Василий II при Траянови врата и императорът скоро след това обръща поглед към изток, за да търси нови владения. През 991 г. цар Роман отново е пленен от византийците и е хвърлен в тъмница, където почива през 997 г.

[редактиране] Цар на България

Българската армия превзема Солун

Цар Роман, който няма наследници, е последният владетел от Крумовата династия. След неговата смърт през 997 г. Самуил се обявява за цар на България и получава кралска корона от папа Григорий V (996-999).

През 998г. цар Самуил тръгва на поход срещу сърбите и пленява сръбския крал Йоан Владимир. През следващите няколко години е построена Самуиловата крепост. Самуил и Василий II прекарват 15 години в очакване и подготовка за сблъсъка помежду си. Войната започва през 1002 г. До този момент армията на Василий II е по-силна, а и е натрупала опит при военните операции на изток. Както съобщава арабският летописец Яхия Антиохийски, царят на българите Комитопул е принуден да отстъпи дълбоко в територията на собствената си държава. Въпреки това, Самуил се надява да даде достатъчно отпор, за да се стигне до мирни преговори. В продължение на 12 години тактиката на Самуил е успешна и задържа войските на Василий II далеч от големите български градове, включително столицата Охрид.

[редактиране] Поражение и смърт

Все пак на 29 юли 1014 при днешното село Ключ в планината Беласица византийският император успява да заобиколи главната българска армия и така се стига до битката при Ключ. Самуил в този момент не е с армията си. Василий разбива противника и ослепява 14 или 15 хиляди военнопленници, оставяйки един на всеки 100 с едно здраво око, за да водят другите по пътя към дома. Гледката е прекалена дори за Самуил. Легендата гласи, че именно тя е причината за скорошната му смърт. Цар Самуил умира на 6 октомври.

Независимото българско царство успява да просъществува само още 4 години след смъртта на Самуил. Българите успяват да отхвърлят византийската власт чрез въстание през 1185 г.

[редактиране] Становище в Република Македония относно цар Самуил и неговата държава

Приетите в Република Македония схващания за характера на Самуиловата държава са продиктувани от доктрината на македонизма. Тя изхожда от презумпцията, че след като днес има хора определящи се като етнически македонци и след като през Античността вероятно е имало такива, не е възможно през разделящите ги епохи ситуацията да е била по-различна. В Самуиловата държава се търси аргумент за наличието на средновековни македонци.

Научната основа на македонистката версия върху цар Самуил е поставена в началото на ХХ век от някои сръбски учени (Божидар Прокич и други), които в стремежа си да омаловажат българското историческо присъствие в някои части на Балканския полуостров проблематизират българския характер на ръководената от цар Самуил държава и приемат, че в края на Х век било създадено "славянско македонско царство". Въпреки, че подобни твърдения не получават особена популярност в световната медиевистика, след 1944 г. те придобиват нови функции в светлината на стремежите за изграждане на нова нация във Вардарска Македония и се приемат от редица популяризатори и учени в бивша Югославия като Драган Ташковски (1961), Степан Анатоляк (1969) и др. Документално тезите на посочените автори се градят единствено върху многократно дискутирано в науката кратко съобщение на Йоан Скилица, че след като вестта за смъртта на българския цар Петър І стига до Цариград, неговите синове за изпратени от визанитйските власти "да възпрат комитопулите в по-нататъшното им напредване ... Давид, Моисей, Аарон и Самуил, които са синове на един от много силните комити на България, клонели към метеж и започнали да бунят България". Начинът, по който се интерпретира този пасаж, е че метежът (приеман безапелационно за въстание) от 969 или 970 г. не е бил насочен срещу византийците, които по това време завладяват големи части от българското царство, а срещу българската централна власт. Към това авторите от Македония прибавят, че въстанието било срещу българите като народ и виждат някакво противопоставяне на етническа основа. Допълнителни аргументи за наличието на някаква средновековна македонска държава те виждат в географията - факта, че Македония е дял от ядрото на държавата, управлявана от Самуил, че столицата й е била в пределите на днешна Македония. Значително по-големия обхват на тази държава, включително и на Мизия се представя като завоевание на Самуил. Българското име на държавата, признаването от страна на Самуил на цар Роман за владетел, Битолският надпис на цар Иван Владислав, наличието на прабългарска титулатура в Македония и т.н според защитниците на небългарската принадлежност на Самуил и неговата държава са само формални белези, които получават различни обяснения в зависимост от вижданията на отделните автори или не се коментират.

В официалните версии за Самуил и неговата държава има и някои нюанси. Ако в някои научни изложения предпазливо се говори за Самуилово царство (а не за македонска държава) и макар и с много условности се споменава, че Самуил е бил приеман за цар на българите, в други, както и в учебниците по история категорично се говори да средновековна македонска държава.

[редактиране] Литература

Златарски, Васил. История на българската държава през Средните векове. Т.1 Първо българско царство, Ч.2 От славянизацията на държавата до падането на Първото царство (852-1018), 2 изд. София 1971
Matsopulos, N. Le tombeau du Tsar Samuel dans la basilique de St. Achiles a Prespa - Etudes balkaniques, 1974, 4, 114 - 126
Obolenski, D. The Byzantine Commonwealth, London 1971
Петров, Петър. Образуване и укрeпване на западната Българска държава, Годишник на Софийския университет (ФИФ) LІІІ/2 (1959), с.135-190
Пириватрић, Срђан. Самуилова држава. Обим и карактер. Београд 1997
Runciman, Steven A history of the First Bulgarian Empire, London 1930 (на български - Стивън Рънсиман. История на Първото българско царство. С. 1993)
Степанос Таронеци-Асохик. Всеобщая история (с уникални данни за цар Самуил) Степаноса Таронского - Асохика по прoзванию, писателя ХІ столетия. Перевод с армянскoго и объяснения Н.Эминым. Москва, Типография Лазаревского института восточных языков. 1864. ХVІІІ, 335 стр.
Adontz, Nikoghayos. Samuel l'Armenien, Roi des Bulgares. Bruxelles, Palais des academies, 1938, Pp. 63.