Борил

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Борил български цар

Роден:	?
Починал:	?

Борил е цар на България от 1207 до 1218 г. Той е син на сестрата на цар Калоян и е поставен на престола от заговорниците, участвали в убийството на Калоян.

След възкачването си на българския трон Борил предприема жестоки гонения срещу привържениците на Асеневци. Законните наследници на българската корона - Иван Асен II и Александър, са принудени да избягат при куманите, а оттам в Галичкото руско княжество. Някои боляри, които остават верни на предишната династия, се отцепват от централната власт и се провъзгласяват за самостоятелни владетели. Сестриният син на Калоян Слав се провъзгласява за самостоятелен владетел на областите в Пиринско и Родопите със столица Цепина, а след това Мелник. Друг роднина на Калоян - Стрез, образува самостоятелно княжество в Средна Македония с център Просек.

Вътрешната слабост на държавата незабавно е използвана от нейните съседи. Унгарците завладяват Белградската и Браничевската област, а сърбите - Ниш и част от северозападните български земи.

[редактиране] Военни действия през 1208 г.

През лятото на 1208г. Борил начело на български и кумански войски нахлува в Източна Тракия и започва да я опустошава. Латинският император Хенрих побързва да съсредоточи "цялата си войска" в района на Саламбрия. Оттам се пренася в Одрин, откъдето латинските войски настъпват към Берюа (Стара Загора). Като използват нощта за скрито приближаване, призори българските войски нападат изненадания противник. Започва стрелкови бой, по време на който латинските сили се опитват да се построят в боен ред, но понасят големи жертви. За да спаси армията си, Хенрих се изтегля към Пловдив. Изтеглянето на латинците е затруднено от непрестанните атаки, които им организират българските войски, а също и от враждебното отношение на местното население, което отказва да ги снабдява с продоволствия. Латинската армия се разполага на стан северно от Пловдив. Още на следващия ден недалеч от стана на рицарите те забелязват главните български и кумански сили, построени в боен ред. Затова, макар и изморени, латинците са принудени да се подготвят за бой още през нощта. На 1 август 1208г. двете войски са готови за бой, строени една срещу друга. Борил разполага с около 33 000 души срещу приблизително същия брой латинци. Според хроникьора Хенрих дьо Валансиен сражението започва с голямо ожесточение. " Всеки латински войник с наведено пред себе си копие пришпорил коня си, споменавайки божия гроб с голямо смирение. И срещнали българите и куманите и всеки много яростно събарял своя противник.И знайте, че там, при това сражение, имало много убити и ранени. И за тези, които паднали, нямало вече никаква възможност да се вдигнат, защото докато едни ги събаряли, други били готови да ги убият." Латинските войски успяват да отблъснат българите и преминават в настъпление. Вероятно Борил оттегля войската си в прохода Св.Никола в околностите на с.Турия.

Поражението на Бориловите войски при Пловдив решава съдбата на Тракия. След като за нейното освобождаване се проливала обилно кръв по времето на Калоян, сега тя е вече загубена за българската държава.

След като се справят с българските войски, латинците атакуват владенията на Алексий Слав, който след падането на крепостта Кричим е принуден да се признае за техен васал.

[редактиране] Военни действия 1211-1214г.

През 1211 г. Борил успява да се справи с един бунт във Видинската област с помощта на унгарски войски. Застрашаващите го вътрешни и външни опасности го карат да подобри отношенията си със Стрез. Той му изпраща военна помощ. Двете войски трябвало да нахлуят в земите на Солунското латинско кралство, в които и преди това Стрез извършва нашествия. Латинците обаче взимат инициативата в свои ръце и настъпват към Просек. Двете войски се срещат в Битолското поле, където българите са разбити.

През есента на същата година начело на голяма войска Борил се отправя към Солунското кралство. По пътя той обсажда резиденцията на Алексий Слав Мелник и успява да я превземе. По-късно обаче обединените сили на латинците и деспот Слав успяват да нанесат тежко поражение на Бориловите войски. След това ново поражение настъпва обрат в отношенията на Борил и Хенрих, който се оженва за доведената дъщеря на българския владетел Мария. Тя е дъщеря на цар Калоян.

През 1214 г. по инициатива на Борил е изградена мощна коалиция за настъпателни действия срещу владенията на великия сръбски жупан Стефан. В нея влизат освен българи и латинци, Стрез и епирският деспот Михаил Комнин, с когото Стрез поддържал връзки и предприемал съгласувани военни действия срещу латинците. С обединени сили българи и латинци се отправят срещу владенията на Стефан. Една нощ обаче в лагера на съюзната войска, разположена край Ниш, настъпва суматоха, предизвикана вероятно по някакъв начин от противника. Българи и латинци започват да се избиват помежду си и с това пропада предначертания план за атака. Самият Стрез, който се насочва към земите на Стефан, загива от насилствена смърт, очевидно не без участието на сръбския жупан. Михаил Комнин от своя страна навлиза в югозападните сръбски земи и завладява Скадър (Шкодра), но скоро след това е убит. Неговият приемник Теодор Комнин завзема владенията на Стрез в Македония.

[редактиране] Събор срещу богомилите

По времето на управлението на Борил в България се засилват проповедите на богомилите. Богомилството прониква и в градовете, където намира почва сред бедните слоеве. В Средец (София) е изградена богомилска община начело с някой си Петър, означен като "дедец", т.е. главен ръководител. Проповедите на богомилите не се ограничавали само с нападки срещу църквата, но засягали и царската власт. В Синодика на Борил става дума за нощни събрания на еретиците и техните привърженици, намеква се за заговор срещу живота на царя, отправят се анатеми срещу "разбойници и убийци".

При това положение Борил и неговите приближени, подкрепяни от църквата, решават да се справят с еретиците. На 11 февруари 1211г. в Търново е свикан голям събор, за да се занимае с тяхното учение и да го осъди. На събора присъстват всички архиереи, свещеници и монаси, както и всички боляри и голямо множество от останалия народ. Председателства самият цар, облечен в най-тържествените си одежди, и той лично води разследването на докараните пред събора богомили. Започва продължителен спор между него и еретиците, който завършва с това, че възгледите им са отхвърлени и анатемосани. Част от еретиците се връщат към официалната вяра, а онези, които отказват да сторят това, са подложени на различни наказания и заточения.

След завършване на събора по нареждане на Борил е преведен на български език гръцкият Синодик от 9 век., в който се съдържали изложения и анатеми срещу различни по-стари ереси, разпространявани във Византия. В преведения на български Синодик е прибавена специална глава, в която се излагат и проклинат схващанията на богомилството.

[редактиране] Последни години

Тежките териториални загуби влошават положението на Борил и активизират привържениците на Асеневци. Повикани вероятно от тях, престолонаследникът Иван Асен и брат му Александър се явяват в Северна България, подкрепени от руски дружини. Борил търси спасение в столицата, но след седеммесечна обсада синовете на Асен I успяват да влезнат победоносно в Търново. Борил е ослепен, а на престола се възкачва Иван Асен II.

Български владетели

Стара Велика България (632 - 681 г.)

Ханове: Кубрат | Батбаян

Първа българска държава (681 - 1018 г.)