Радейна

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Радейна

Данни
Население:	85 (2002)
Надм. височина:	776 м
Геогр. положение:	43° 2' 60 сев. ш. 22° 49' 54 изт. д.
Пощ. код:	?
Тел. код:	?

Радейна (на сръбски: Радеjна или Radejna) е село в Западните покрайнини, Сърбия. То се намира в Община Цариброд (Димитровград).

Съдържание

1 География
2 История
3 Население
4 Културни и природни забележителности
5 Личности
6 Литература

[редактиране] География

Село Радейна се намира в района, известен като Забърдие (Забърге), на 6 километра северно от Димитровград (Цариброд). Разположено е в малка котловина, от Димитровград (Цариброд) го дели бърдото Козарица.

Землището на селото е 18 кв. км. и граничи със землището на следните селища: Пъртопопинци и Бребевница - на изток, Петърлаш и Пъскашия - на запад, Цариброд и Бачево - на юг, както и Смиловци - на север.

Основните махали Горня мала, Долня мала, Сред село, Шишкова мала и други.

[редактиране] История

Радейна се споменава в османо-турски документи от средата на 16 век. По това време то е част от казата Шехиркьой (Пирот). По време на кратката сръбска окупация през 1878 година и първата половина на 1879 година спада към Височкия срез на Пиротски окръг. В Княжество България селото е включено в Царибродска околия, Трънски окръг и е част от община Смиловци.

От ноември 1920 година до април 1941 година и от 1944 година Радейна е в състава на Сърбия (Кралство на сърби, хървати и словенци, Югославия).

През двадесетте и тридесетте години на 20 век местните българи са подложени на насилствена асимилация, което води и до въоръжена съпротива от страна на Вътрешната западнопокрайнинска революционнна организация (ВЗРО) "Въртоп". От Радейна е един от най-видните членове и организатори на "Въртоп", Нацко Илиев.

През 1895 година при църквата "Въведение Господне" в селото се открива основно училище. Пръв учител е Алекса Радев от Трън. През 1900 година се изгражда специална сграда за основно училище. От 1921 до 1937 обучението в местното училище се провежда на сръбски език, а учителите са сърби и черногорци, а от 1937 до 1941 година учител в основното училище е българин от съседното село Смиловци, който също преподава на сръбски език. От 1941 до 1976 година обучението е предимно на български език, учителите са българи от Западните покрайнини или от България (по време на Втората световна война). През 1976 година основното училище в селото е закрито.

През 1970 година Радейна става първото село в Забърдието, което е електрифицирано. През същата година Радейна е и водоснабдена.

[редактиране] Население

Населението на Радейна е предимно българско. Според преброяванията от времeто, в което Западните покрайнини са част от България (1878-1920), то се разпределя по следния начин:

1880 г. - 322 д. (българи)
1887 г. - 388 д. (българи)
1892 г. - 394 д. (българи)
1900 г. - 445 д. (427 българи, 18 цигани)
1905 г. - 479 д. (462 българи, 17 цигани)
1910 г. - 513 д. (490 българи, 22 цигани, 1 румънец)

През този период жителите на селото се увеличават благодарение на естествен прираст и на преселници от други села - предимно от селата в районите Забърдие и Висок, днес намиращи се от двете страни на българо-сръбската граница.

През 1948 година селото има 540 жители, през 1948 - 549, през 1991 - 133, а според последното преброяване от 2002 те са едва 85 души.

[редактиране] Културни и природни забележителности

Църква "Св. Георги" и църква "Св. Въведение Господне".

[редактиране] Личности

Нацко Илиев (1907 - 1931) - деец на национално-освободителното движение на българите в Западните покрайнини
Ружица Алексова (р. 1962 в Димитровград) - спортист, шампион на Югославия (1985) и рекордьор по стрелба с пистолет за инвалиди, олимпийски шампион на параолимпийските игри в Барселона (1992) и Атланта (1996)
Иван Манчев (роден 1960 в Димитровград) - атомен физик
Петър Геров (рододен 1933 в Радейна) - поет
Миле Пенков (роден 1963 в Радейна) - писател
Томица Стоилков (роден 1961 в Димитровград) - поет