Петърлаш
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Петърлаш | |
|---|---|
 |
|
| Данни | |
| Население: | 33 (2002) |
| Надм. височина: | 750 м |
| Геогр. положение: | 43° 3' 49 сев. ш. 22° 47' 14 изт. д. |
| Пощ. код: | ? |
| Тел. код: | ? |
Петърлаш (на сръбски: Петрлаш или Petrlaš) е село в Западните покрайнини, Сърбия. Намира се в Община Цариброд (Димитровград).
Съдържание |
[редактиране] География
Село Петърлаш се намира в района, известен като Забърдие (Забърге), на 6 километра северозападно от Димитровград (Цариброд), в карстов район. От Димитровград (Цариброд) го дели бърдото Козарица.
Землището на селото обхваща 21 кв. км. и граничи със землищата на Цариброд и Пъскашия на юг и югозапад, Чиниглавци и Велико село на запад, Одоровци и Гуленовци на север, Смиловци на североизток и Радейна на изток.
Махалите на селото са: Горня мала, Долня мала и Сред село.
[редактиране] История
В пещерите край Петърлаш са намерени керамични съдове от Бронзовата и Желязната епоха. В селото и край него са намерени останки и от следващите епохи.
Селото се споменава в османо-турски документи от 1447 година. През първите столетия от османското владичество селото е било войнушко. По време на османското владичество Петърлаш влиза в състава на казата Шехиркьой (Пирот). През 60-те години на 19 век през землището на селото е прокаран т.нар. Митхадпашов път, който свързва Пирот с Петрохан (Днес този път не се използва, но останки от калдаръма му може още да се видят).
По време на сръбската окупация от 1878 година и първата половина на 1879 година спада към Височкия срез на Пиротски окръг. В Княжество България селото е част от Царибродска околия, Трънски окръг и е част от община Смиловци. През 1882 година в селото се открива основно училище.
От ноември 1920 година до април 1941 година и от 1944 година Петърлаш е в състава на Сърбия (Кралство на сърби, хървати и словенци, Югославия).
През 1968 година училището в селото е закрито. През 1970 година село Петърлаш е електрифицирано.
[редактиране] Население
Населението на Петърлаш е предимно българско. Според данните от преброяванията то се разпределя по следния начин:
- 1881 г. - 390 д.
- 1887 г. - 477 д.
- 1892 г. - 505 д.
- 1900 г. - 536 д.
- 1905 г. - 575 д.
- 1921 г. - 620 д.
- 1948 г. - 610 д.
- 1953 г. - 572 д.
- 1961 г. - 428 д.
- 1971 г. - 277 д.
- 1981 г. - 148 д.
- 1991 г. - 81 д.
- 2002 г. - 33 д.
[редактиране] Културни и природни забележителности
Църква "Св. Троица", стрена в средата на 19 век. Камбаната на църквата е донесена в началото на 20 век от Самоков. Според местни предания на мястото на сегашната църква е имало друга
Сeлският патронен празник е "Св. Троица".
На север от селото се намират няколко известни в Сърбия пещери, които често са наричани и Одоровски по името на съседното село Одоровци. Те са Главна пещера (Попова печ), открита през 1966 година и изследвана след 1968, Кристална (Данчулица), Джеманска пропаст, Тъвна дупка, Неделина дупка и Оджина (Ходжина) дупка или Яма.
[редактиране] Личности
- Янаки (Йоники, рождено име Здравко) - дългогодишен игумен на Погановския манастир "Св. Йоан Богослов" през първата половина на 19 век
[редактиране] Литература
- Манчев, Ангелина. Материjал за фонетику говора села Петрлаш у општини Димитровграда, Прилози проучавању jезика, Нови Сад, 1967, књ. 3, с. 177 – 188
- Николова, Весна. Микротопонимията в Забърдието, сп. Мост, бр. 166-167, Ниш 2001, с.184-198
- Николова, Весна. Музейна сбирка в Димитровград (двуезично издание), Димитровград 2000
- Ставров, Станимир. Петрлаш - село, коjе нестаjе, Димитровград 2000
- Чирич, Йован. Селища в Димитровградски край, ч.ІІІ, сп. Мост, бр. 82, Ниш 1983
