Пърси Шели
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пърси Шели британски поет |
|
Роден: | 4 август 1792 Хоршъм, Великобритания |
---|---|
Починал: | 8 юли 1822 Тиренско море |
Пърси Биш Шели (на английски Percy Bysshe Shelley) е английски поет, един от най-изтъкнатите представители на романтизма, наред с Джон Кийтс и Джордж Байрон. Той е смятан за един от най-добрите лирически поети, писали на английски език. Сред най-значимите му работи са поемите „Адонаис“ и „Освободеният Прометей“.
Ексцентричният живот на Шели и безкомпромисният му идеализъм го превръщат в широко известна и силно очерняна личност, още докато е жив. По-късно той става идол за следващите две или три поколения британски поети, сред които викторианските автори Робърт Браунинг, Алфред Тенисън, Данте Габриел Росети и Алджърнън Чарлз Суинбърн, както и Уилям Бътлър Йейтс.
Втората съпруга на Пърси Шели е известната писателка Мери Шели, автор на „Франкенщайн“.
Съдържание |
[редактиране] Биография
[редактиране] Образование и първи работи
Пърси Шели е син на Тимъти Шели, по-късно втори баронет на Кесъл Горинг, и съпругата му Елизабет Пилфолд. Той израства в Съсекс и получава първоначалното си образование у дома. През 1802 постъпва в училище в Брентфорд, а през 1804 — в колежа Итън.
През 1810 Шели постъпва в Оксфордския университет. По това време публикува първата си книга, готическия роман „Zastrozzi“ („Застроци“; 1810), както и „Original Poetry by Victor and Cazire“ в съавторство със сестра си Елизабет. През същата година публикува и привидно пародийната стихосбирка „Posthumous Fragments of Margaret Nicholson“, може би в съавторство със състудента си Томас Джеферсън Хог.
През 1811 Пърси Шели разпространява памфлета „The Necessity of Atheism“, който привлича вниманието на университетската администрация. Отказът му да се яви пред служителите на училището довежда до изключването му, заедно с Хог, на 25 март 1811. Той има възможност да се върне, след намесата на баща му, ако се отрече от обявените възгледи, но отказва, което довежда до прекъсване на отношенията с баща му.
[редактиране] Брачен живот
Четири месеца след изгонването си от университета, 19-годишният Шели заминава за Шотландия с 16-годишната ученичка Хариет Уестбрук, дъщеря на Джон Уестбрук, собственик на кафене в Лондон. След женитбата им на 28 август 1811, Шели кани състудента си Хог да сподели дома им, а също и съпругата му, според идеалите за свободната любов. Когато Хариет се противопоставя, той се отказва и двамата отиват в Лейк Дистрикт, където той има намерение да пише. Малко по-късно заминават за Дъблин, където Шели пише радикални политически памфлети, призоваващи за автономия на Ирландия, свобода на мисълта и политически права за католиците.
През следващите две години Шели пише и през 1813 публикува „Queen Mab“ („Кралица Маб“), поема, пропита с радикалната философия на Уилям Годуин. По това време Шели, недоволен от почти тригодишния си брак, често оставя жена си и двете си деца сами, за да посещава дома и книжарницата на Годуин в Лондон. Там той среща и се влюбва в Мери, добре образованата дъщеря на Годуин и феминистката Мери Уолстоункрафт.
През юли 1814 Шели изоставя жена си и децата си и отново заминава, този път с две 16-годишни момичета — Мери Годуин и доведената ѝ сестра Джейн Клеърмонт (по-късно сменила името си на Клеър Клеърмонт). Тримата отиват в Европа, пресичат Франция и се настаняват в Швейцария. След шест седмици, разорени и обзети от носталгия, те се завръщат в Англия. Там установяват, че Годуин, някогашният привърженик на свободната любов, отказва да разговаря с Мери и Шели.
През есента на 1815, живеейки близо до Лондон с Мери Годуин и укривайки се от кредиторите, Шели завършва алегорията „Alastor, or The Spirit of Solitude“ („Аластор“). По това време тя не привлича особено внимание, но по-късно е приета за първата му значима поема. През този период от творчеството си Шели е силно повлиян от Уилям Уърдсуърт.
[редактиране] Запознанство с Байрон
През лятото на 1816 Шели и Мери Годуин за втори път пътуват до Швейцария. Те са поканени от Клеър Клеърмонт, която малко по-рано е започнала връзка с Джордж Байрон. Байрон и Шели наемат съседни къщи на брега на Женевското езеро. Редовните разговори с Байрон оживяват поетическата дейност на Шели. Пътуване с лодка, което двамата предприемат, го вдъхновява да напише „Hymn to Intellectual Beauty“, първото му значимо произведение след „Alastor“. Пътуване до Шамони във Френските Алпи вдъхновява поемата „Mont Blanc“.
От друга страна Шели също повлиява върху поезията на Байрон. Това ново влияние се проявява в третата част на „Странстванията на Чайлд Харолд“, върху която работи Байрон, както и в „Манфред“, която започва по-късно през есента. По същото време Мери започва да пише „Франкенщайн“. В края на лятото Шели, Мери и Клеър се връщат в Англия, като Клеър е бременна от Байрон.
[редактиране] Лични трагедии и втори брак
Завръщането в Англия е помрачено от поредица трагични събития. Фани Имлей, полусестра на Мери Годуин, се самоубива в края на есента. През декември вероятно бременната Хариет, изоставената съпруга на Шели, също се самоубива, като се удавя в Хайд Парк в Лондон. На 30 декември 1816, няколко седмици по-късно, Пърси Шели и Мери Годуин се женят. До някаква степен целта на брака е да се осигури на Шели попечителството на децата му от Хариет, но въпреки това те са дадени от съда на приемни родители.
Двамата се заселват в Марлоу, село в Бъкингамшир, където живее писателят и приятел на Шели Томас Лъв Пийкок. Шели се включва в литературния кръг на Лей Хънт и по това време се запознава с Джон Кийтс. Главното му произведение от този период е „Laon and Cythna“, дълга поема, нападаща религията и описваща кръвосмесителна връзка. Тя бързо е изтеглена от продажба, редактирана е и е издадена отново, под заглавието „The Revolt of Islam“ („Бунтът на исляма“; 1818). Шели пише и два революционни политически трактата под псевдонима Отшелникът от Марлоу.
[редактиране] Пътувания в Италия
В началото на 1818 Пърси и Мери Шели напускат Англия, заедно с Клеър Клеърмонт, за да отведат дъщерята на Клеър при нейния баща Байрон, който пребивава във Венеция. И отново срещата с по-възрастния и по-известен поет окуражава Шели да пише. В края на годината той пише „Julian and Maddalo“, леко замаскирано описание на пътуванията му с лодка и разговорите му с Байрон във Венеция, завършващо с посещение на лудница. Тази поема отбелязва появата на „градския стил“ на Шели.
След това той започва дългата си драма в стихове „Prometheus Unbound“ („Освободеният Прометей“), описваща говорещи планини и демон, който сваля Зевс от трона му. През следващите месеци синът му умира в Рим, а малката му дъщеря — по време на поредното преместване.
През тези години семейството се мести в различни градове на Италия. „Освободеният Прометей“ е завършена в Рим, след което през лятото на 1819 Шели пише трагедията „The Cenci“ („Ченчи“) в Ливорно. През същата година, подтикнат и от клането Питърло в Манчестър, той пише най-известните си политически поеми („The Masque of Anarchy“, „Men of England“, „The Witch of Atlas“), както и есето „The Philosophical View of Reform“, най-пълното изложение на политическите му възгледи. През 1821, вдъхновен от смъртта на Джон Кийтс, пише елегията „Adonais“ („Адонаис“).
През 1822 Шели урежда идването в Италия на Лей Хънт, британски поет и издател и един от основните му поддръжници в Англия. Намерението му е тримата, той, Байрон и Хънт, да създадат списание, наречено „The Liberal“, което да разпространява спорните им текстове и да служи за противотежест на консервативни издания, като „Blackwood's Magazine“ и „The Quarterly Review“.
[редактиране] Удавяне
На 8 юли 1822, по-малко от месец преди тридесетия си рожден ден, Шели се удавя при внезапна буря, докато пътува с шхуната си „Дон Хуан“ от Ливорно за Леричи. Корабът, построен специално за него в Генуа, потъва без да се преобърне.
Тялото на Шели е изхвърлено на брега, след което, спазвайки ексцентричното му желание, е кремирано на плажа край Виареджо. Сърцето му е извадено от погребаната клада и е пазено от Мери Шели до смъртта ѝ, а останалите останки са погребани в Протестантското гробище в Рим.
[редактиране] Основни произведения
- (1810) „Zastrozzi“ („Застроци“)
- (1811) „The Necessity of Atheism“
- (1813) „Queen Mab“ („Кралица Маб“)
- (1815) „Alastor, or The Spirit of Solitude“ („Аластор“)
- (1817) „Hymn to Intellectual Beauty“
- (1818) „The Revolt of Islam“ [1] („Бунтът на исляма“)
- (1818) „Ozymandias“ [2] („Озимандас“)
- (1819) „The Cenci“ („Ченчи“)
- (1819) „Ode to the West Wind“ [3]
- (1819) „The Masque of Anarchy“
- (1819) „Men of England“
- (1819) „The Witch of Atlas“
- (1820) „Prometheus Unbound“ („Освободеният Прометей“)
- (1820) „To a Skylark“
- (1821) „Adonais“ („Адонаис“)
- (1824) „The Triumph of Life“ („Триумфът на живота“)
[редактиране] Източници
- „Percy Bysshe Shelley“, статия в Уикипедия на английски [7 февруари 2006]
[редактиране] Външни препратки