Петърско

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Петърско
Данни
Население:	444 (2001)
Надм. височина:	650 м
Геогр. положение:	40° 43' 60 сев. ш. 21° 40' 0 изт. д.
Пощ. код:
Тел. код:

Петърско или Петерско (на гръцки димотики Πέτρες , Петрес, катаревуса Πέτραι, Петре) е село в Република Гърция, в Дем Аминдео, Ном Лерин (Флорина), Област Западна Македония с 444 жители (2001). Селото е разположено на 25 километра югоизточно от номовия център Лерин (Флорина) и на 5 километра северно от демовия център Суровичево (Аминдео) на западния бряг на Петърското езеро в подножието на планината Малка Нидже. Селото има континентален климат с много тежка зима и горещо лято.

Съдържание 1 История 2 Починали в Петърско 3 Външни връзки 4 Бележки

[редактиране] История

На брега на западния бряг на езерото в местността Канало (Канали) са намирани останки от древни лодки и от селище от ранножелязната епоха.

В планината Малка Нидже (Каймакчалан) над селото има останки от антична крепост, част от отбранителния пояс на Македонската държава. Крепостта играе важна роля и през Средновековието. Според Васил Златарски това е крепостта на споменатия от Йоан Скилица град Петрискос, в който Йоан Владислав убива цар Гавраил Радомир и се качва на българския престол.

Самият град е разположен на хълм на северозапад от Петърско. Заема площ от 15-20 хектара и е ограден с каменна скала (бигор). В града има разкрити частни и обществени сгради в свободна градска система с улици широки 2,5 метра. Градът е основан в 3 век пр.н.е. от македонския цар Антигон II Гонат (319 - 239 пр.н.е.). В 1 век пр.н.е. животът в града прекъсва, за са бъде продължен в римско време в равнината под хълма. Градът се радва на разцвет благодарение на стратегическото си местоположение на Виа Егнация.

Името на селото и в българския и в гръцкия си вариант е наследник на Петрискос.

В османски данъчни регистри на християнското население от 1626-1627 година селото е отбелязано под името Петърска с 124 джизие ханета (домакинства).

В края на 19 век Петърско е смесено турско-българско село. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката от 1873 Петърско е посочено като село със 75 домакинства с 200 жители мюсюлмани и 60 жители българи.^[1] Според статистиката на Васил Кънчов в 1900 Петърско има 400 жители българи, 550 жители турци и 36 жители цигани.^[2] В началото на 20 век по-голямата част от жителите на Петърско са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в селото има 312 българи екзархисти и 152 българи патриаршисти и в селото функционират българско и гръцко училище.^[3]

След Балканската война селото попада в Гърция. Преброяванията от 1913 и 1920 година показват съответно 1024 и 851 души. Намаляването на населението се дължи на изселване на по-будните българи в България и на част от турците в Османската империя. След Гръцко-турската война през 1924 година цялото турско население напуска Петърско и на негово място са заселени 147 души гръцки бежанци от Понт и Източна Тракия. Преброяванията от 1928 и 1940 година показват съответно 712 и 797 жители.

Селото не пострадва значително по време на Гръцката гражданска война и преброяването от 1951 показва 789 жители, а това през 1961 - 806. През 60-те години обаче много от жителите на Пътеле се изселват зад океана - в Америка, Канада, Австралия и в 1971 година селото има 588 жители, а днес те са под 500.

[редактиране] Починали в Петърско

• Цар Гавраил Радомир, български монарх от 1014 до 1015

[редактиране] Външни връзки

Официален сайт на Дем Аминдео

• Христо Силянов. Писма и изповеди на един четник.

[редактиране] Бележки

1. ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995.
2. ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
3. ↑ D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905.

	Дем Суровичево (Аминдео)
Суровичево (Аминдео) | Аналипси | Горничево (Кели) | Гулинци (Родонас) | Екши Су (Ксино Неро) | Петърско (Петрес) | Пътеле (Агиос Пантелеймонас | Сотир (Сотирас) | Спанци (Фанос) | Церово (Клиди)