Васил Златарски

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Васил Златарски български историк

Роден:	14 ноември 1866 Търново, днес България
Починал:	15 декември 1935 София

Проф. Васил Николов Златарски е български историк- медиевист, археолог и епиграф, останал като едно от най-големите имена на българската медиевистика със своята тритомна История на Българската държава през Средните векове.

[редактиране] Биография

Васил Златарски е роден в Търново през 1866 г. Завършва класическа гимназия (1887) и история в Университета в Санкт Петербург през 1891 г. Специализира в Берлин през 1893-1895 г. От 1 октомври 1895 г. е гимназиален учител в София и чете лекции във Висшето училище (днес Софийския университет). От 1897 до смъртта си преподава българска история в Софийския университет: редовен доцент (1897–1904), извънреден професор (1904–1906), редовен професор (1906–1935). През 1913–1914 и 1924–1925 е ректор на Университета.

От 1900 Златарски е действителен член на Българското книжовно дружество (от 1911 преименувано на Българска академия на науките), секретар (1900–1921) и председател (1921–1926) на неговия Историко-филологически клон. От 1921 до смъртта си е заместник-председател на БАН. Член-кореспондент на Руската академия на науките в Санкт Петербург от 1911, дописен член на Чешката академия на науките и изкуствата в Прага и на Югославянската в Загреб. Почетен доктор на Харковския университет. Председател е на българското историческо дружество 1911-1935 г. и член на други български и чужди общества.

[редактиране] По-важни трудове

Писмата на византийския император Романа Лакапина до българския цар Симеон (1894)
Българска история. Лекции (1902)
Юрий Ив. Венелин и значението му за българите 1802-1902 (1902)
Студии по българска история (1903)
Имали ли са българите свое летоброене (1911)
Договорът на княза Иванко, син Добротичев с генуезците 1387 (1911)
История българите от появата им в Европа до основаването на българското царство на Балканския полуостров, Годишник на Софийския университет. Историко-филологически факултет, 10-11, 1914, с. 1-112
Посланието на Цариградския патриарх Фотий до българския княз Борис в славянски превод (1917)
Vasil Slatarski, Geschichte der Bulgaren I: Von der Gründung des bulgarischen Reiches bis zur Türkenzeit (679-1396) / Bulgarische Bibliothek 5, Leipzig 1918
История на българската държава през Средните векове. Т.1 Първо българско царство. Ч.1 Епоха на хуно-българското надмощие (679-852), С. 1918, 3 изд. С. 1970, Ч.2 От славянизацията на държавата до падането на Първото царство (852-1018), С. 1927; 2 изд. С. 1971; Т. 2 България под Византийско владичество (1018-1187), С. 1934, С. 1972; Т.3 Второ българско царство. България при Асеновци (1187-1280), С. 1940, 2 изд. С. 1971-72* Нова политическа и социална история на България и Балканския полуостров (1921)
Политическата роля на Софроний Врачански през Руско-турската война 1806-1812 (1925)
Политическото положение в Северна България през ХІ и ХІІ век / Известия на Българското историческо дружество, 9 (1929), с. 1-50
Избрани съчинения в 4 тома Т.1 1972, Т. 2 1984

[редактиране] Литература

Сборник в чест на Васил Златарски, С. 1925
Петър Ников, Васил Н. Златарски (с библиография) / Известия на българското историческо дружество. 14-15, 1937, с. 1-27
Креса Златарска-Тодорова, Баща ми Васил Златарски, С. 1975
Мария Велева, Н. Васил Златарски като историк на българската историческа наука / Известия на Българското историческо дружество, 32, 1978, с. 305-313
Димитър Ангелов, Златарски, Васил Николов / Кирило-Методиевска енциклопедия, Т. 1, С. 1985, с. 722-725