Перперикон

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Перперикон е археологически комплекс, голямо мегалитно светилище. Предполага се, че той е прочутото в древността светилище на Дионис на тракийското племе сатри, чийто жречески род били бесите.

Останки от стените на Перперикон

Перперикон се намира в Източните Родопи, на 15 км североизточно от днешния гр. Кърджали. Разкопките там започват през 2000 г. и продължават, разкривайки голям скален град, чийто разцвет е през римската епоха, макар историята му да започва няколко хилядолетия по-рано.

Още от края на ХІХ в. Константин Иречек съобщава за средновековната крепост Хиперперакион (Перперикон), макар лично да не е посещавал местността. Интересен момент в неговото описание е фактът, че сред преобладаващите турски топоними единственият оцелял е хидронимът Перперек-дере, името на реката, оформила красивата долина, над която се издига Перперикон.

Мощното развитие на култовите съоръжение на хълма през къснобронзовата и ранножелязната епоха създават от Пеперикон едно грандиозно светилище. Именно великолепните находки дават възможност да се изкаже хипотезата, че точно на Перперикон се е намирало търсеното от цяло столетие прочуто в античността прорицалище на бог Дионис. Върху специален олтар се извършвал винено-огнен обряд и според височината на пламъците се съдело за силата на предсказанието.

Гробницата на владетелите

Едно от главните сведения, визиращо родопското светилище на Дионис е на римския историк Светоний Транквил. В съчинението си „Животът на дванадесетте цезари“ той описва прорицанието, дадено на бащата на първия римски император Октавиан Август, че синът му ще бъде господар на целия свят, като знамението за това били високо лумнали пламъци при принасянето на жертва върху олтара. При „описанието на похода на Ксеркс срещу елините през 480 г. Пр.Хр. Херодот също споменава за прорицалището на Дионис“", което „...се намирало на висок връх в планината. С прорицанията в светилището се занимавали бесите; жрица давала предсказания точно както в Делфи, няма нищо различно.“.

През 2006 екип на „По света и у нас“ открива очевидци, които твърдят, че гробниците са били ограбени през 80-те години на 20 век.[1]