Беси

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Бесите са жречески род от тракийското племе на сатрите, пазители на Светилището на Дионис, което се е намирало някъде в Родопите.

Първи за прочутия храм споменава Херодот. "Сатрите, доколкото знам - пише Херодот - не са били подчинени никога на никого и единствени от траките продължават да са и досега свободни; живеят високо в планините, които са покрити с всякакви гори и сняг, и са отлични воини. Те притежават прорицалището на Дионис, то се намира на висок връх в планината. Измежду сатрите с прорицанията в светилището се занимават бесите; жрица дава предсказания, точно както в Делфи; няма нищо различно".

Едно друго сведение за прорицалището на Дионис е оставено от римски историк Светоний Транквил в средата на I век пр.н.е. В съчинението си "Животът на дванадесетте цезари" той описва прорицанието, дадено на бащата на първия римски император Октавиан Август, командвал по това време легионите из пределите на Тракия: "...Когато Октавиан, бащата на Август, водил войската си някъде из отдалечените части и в Свещената гора на Дионис се допитал до оракула на бога за сина си, било му потвърдено от жреците, че синът му ще бъде господар на целия свят, понеже, след като виното се разляло върху олтара, димът се издигнал нагоре над върха на светилището чак до небето - знамение като това, което получил и самият Александър Велики, когато принасял жертва на същия този олтар".

По сведения на Амбросий Теодосий Макробий култът към Дионис в неговото главно светилище се съхранил в Родопите чак до началото на 5 век.

Мястото на светилището на Дионис се е пазило в тайна и е трудно да се определи точното му местонахождение, но в последно време сред българските археолози се налага хипотезата, че то се е намирало в Перперикон. Друго място, където археолозите предполагат че може да бъде е скалата Белинташ, където са намерени интересни следи от старо тракийско светилище.

По-късно наименованието "беси" се разпространява върху всички траки в Родопите, докато определението "сатри" е забравено.

Главен град на бесите било тракийското селище Бесапара (дн. с. Синитево, Община Пазарджик) - пътна станция на централния път Сердика – Филипопол.

В периода на завоеванията и експанзията на Римската империя в Тракия, римляните взимат светилището на Дионис и го дават на одрисите, за да създадат разногласие между одрисите и бесите, които са представлявали сериозна заплаха за Рим със своето свободолюбие и храброст. Това става повод за много големи недоволства и предизвиква въстанието на бесите срещу Рим през 15 г. пр.н.е. начело с главния жрец на светилището Вологес. През второто въстание през 11 г. пр.н.е. обаче те били разбити и ликвидирани напълно, като някои от тях се преселили в Добруджа.

През 105-106 г. император Траян изселва бесите като роби на север от Дунав.

Существуват сведения за Библия Бесика (Biblia Bessica) - предполагаем перевод на части от Библията на тракийски език от ранно христианската епоха.

[редактиране] Източници

Светилището на Дионис на Перперикон - Николай Овчаров, Даниела Коджаманова, Милен Камарев, изд. "Попгеоргиеви и сие" ISBN 954-9750-12-4