Палатово

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Палатово е село в Западна България. То се намира в община Дупница, Област Кюстендил.

Палатово

Данни
Област:	Кюстендил
Община:	Дупница
Население:	185 (13/09/2005)
Надм. височина:	636 м
Пощ. код:	2681
Тел. код:	07036
Геогр. положение:	42° 15' сев. ш. 23° 1' изт. д.
МПС код:	`КН`
Кмет или наместник
Иван Баничарски

[редактиране] География

Селото се намира на 10 километра от град Дупница по магистралата за Кюстендил.

Името на село Палатово се свързва с лятната резиденция на самуиловия брат Аарон. Палатово е било населено още по римско време, като за това свидетелстват археологически находки, незапазени обаче до сега. От сведенията на учителя Серафим Васев става ясно, че в местността Тухлите е бил открит гроб на жена, на чиято ръка е имало кръгли стъклени и полукръгли медни гривни. Открита е медна плоча - грамота на римски пълководец, а също и монети от времето на римските владетели Юстиниян и Теодосий Велики. Малкото,но китно с. Палатово,разположено в полите на “Мирчов рид” по поречието на двете рекички,има много стара история. Името си е получило от палатите на Арон и Самуил,намирали се в местността “Царичина”. Данни за селото научаваме от Кондиката на самарджийския еснаф от 1576г.,месец юли,27 ден,намираща се в Окръжния музей гр.Кюстендил,където са записани следните данни: “Белчо Марко,Дойчо Марко и Пешо Злате имат овце - 60 броя.Димитър,Стойко и Йове Вою – 55;Тодор Цено и Иван Велчо – 50; Руси – син на Йове – 25;Никле Цено – 25;Къню Дралю – 25;Никола,Стоян и Йове Пенчин – 50.Всичко 290 овце-Дупнишка кааза от 16 век.” Навярно този списък на жители от селото е направен за броя на овцете за плащане на данък,наречен “Беглик”. Данни,взети от книгата на учителя Асен Меджидиев ”История на гр.Дупница”.На стр.34 е писано следното: “В началото на ХІ век в м. “Царичина” се издига крепостта на Арон – управител на средецката област.Височините Поглед,Гола могила,Нечуй глас,Издай глава,Голям и Малък Връм и Езеро(което се намира в землището на с. Палатово) са укрепления. По сведения на историка Скилица (Кедрин) на 14 юли 1014 г. се разразява братоубийствена битка между братята Арон и Самуил. От историческите местности в землището черпим следните данни: В м.”Тухлите” при копане на стрема за лозе от Стоил Тонев бе открит гроб на жена,на чиято ръка имаше кръгли стъклени гривни и полукръгли медни,които се пазеха в историческия кът на училището,но през Втората световна война,когато в него са квартирували немски и български войски,тези и други идторически предмети са изчезнали. Пак при копаене на стрема от Вангел Ст. Грънчарски бе намерена медна плоча (грамота) на римски военачалник,която е предадена на историческия музей в гр. Пловдив. В дерето на същата местност е намерен долен сантрач (сковано скеле от дървета,върху което се зидат камъните на бунар). Същото е намерено от Кръстю Г. Илиев.По това можем да съдим,че местността е била равна,когато е съществувало селището.Намерени са много глинени съдове,но нито един не е запазен здрав. В м.”Черемидите” бяха открити много зидове от постройки, чиито камъни хората от селото изваждаха и ги закарваха за направата на шосето за Баланово и Палатово.В същата местност са намирани медни монети от времето на римските владетели Юстиниан и Теодоси Велики. В местността “Калето” също са намирани зидове от постройки,служещи за крепости на Арон и Самуил.В подкрепа на кондиката от 1576 г.,където се споменава за жителите на с. Палатово – овцевъди,можем да причислим и легендата за изворната вода в м. “Плазовете”,която гласи:“В същата местност е имало голям извор с дълбоко дъно, откъдето е изтичала река,която е минавала през м. “Тухлите” и днешното с. Палатово.Един овчар остригал овцете си близо до извора.Помагали му други овчари.На обяд изпратил единственото си момче да донесе вода. Момчето паднало в извора и се удавило.Бащата и неговите другари с вълна,намазана с катран,запушили извора.Известно време се чувало подземно бучене,докато водата пробила земните пластове и се появила в с.Мърводол. И днес в същата местност,наречена още “Студените кладенци”,извира по малко вода,която през зимата и пролетта като малка рекичка минава през селото ни. Данни,които черпим от историята на училището,записани на 17 октомври 1903г. от учителя Тодор Близнаков: По данни на селяните Заре Соколов и Стойчо Илиев селото броело 70 – 75 къщи.Училището е отворено през 1879 г.Отначало в продължение на 4 години се помещавало в частна постройка. Първият учител е Георги Иванов Мановски от с.Баланово,който е имал начално образование.Получавал е 600 – 800 гроша годишно,като селяните са го хранели. През 1883 г. започва строежа на училищна сграда по стопански начин и през есента на същата година учениците влизат в новото училище.Всички учители до 1896 г. са били с първоначално образование и получавали годишна заплата до 1500 гроша и храна от селото. През м. декември 1930 г. е основано народното читалище “Искра”,което е оказало благотворно влияние върху културното издигане на жителите на селото ни.Председател на читалището е бил Серафим Илиев Васев. През 1937 – 1938 г. започва подготовката за строеж на ново училище.Жителите на селото ни дават хиляди трудови дни за строежа на училището.Докарани са варовити камъни от землището на с.Мали Върбовник,които са изпечени в направена в училищния двор варница.Изкопана е дълбока варница и е прегасена изпечената вар. Камъни за строежа са докарани от дола над селото.Разширен е училищния двор,като много земна маса се изважда и се подготвя площадката за новото училище.На 1 ноември 1938 г. правят изкопите за основите. На 8 ноември 1938 г. се разрушава старото училище,тъй като влиза в площадката на новото.На 27 ноември се полага основният камък и от 17 април 1939 г. продължава строежа на училището. Учениците са пръснати по частни къщи и на 14 октомври 1940 г. влизат в новото училище.Понеже не е сложено дюшеме,под чиновете се слагат плетени рогозки от слама,за да се запази здравето на децата.През учебната 1947 – 1948 г.е открит първи прогимназиален клас,а през следващите две години се откриват втори и трети класове и училището става пълно основно,което продължава до 1981 – 1982 г., когато е напълно закрито поради липса на деца.И така след 102 – годишно съществуване на училището ни ,същото бе закрито,което се дължи на запрашването от сгурта и пепелта на ТЕЦ “Бобов дол” и изселването на младите хора. Oт най-старите родове на селото са: Мирчовски,Пепелджийски,Свиларски,Токеви,Зараджийски,Дуракови,Скокльови, Вукови,Тарабанкови,Трендафилови,Чореви и Стойнини,а придошли много отдавна през време на турското робство са:

        1.Грънчарски – от с.Горна секирна,Брезнишко;
        2.Баничарски – от с Крапец,Радомирско или от Етрополе;
        3.Кральови – от с.Егълница,Радомирско;
        4.Илеви – от с.Егълница,Радомирско;
        5.Чушеви – от с.Егълница,Радомирско;
        6.Шангалови – от с.Крушовица,Дупнишко;
        7.Цифункови – от Албания.

През м. май 1956г. е основано ТКЗС с 4 бригади,като всяка бригада се разделя на звена.Първият председател е Симеон Панев Грънчаров. Изгражда се фолклорен танцов състав,който печели златен медал на Петия републикански фестивал през 1970 г.

[редактиране] Културни и природни забележителности

Църквата "Свети Теодор Тирон" е единствената, която носи това име в района на бобовдолската местност Разметаница. Строителството на храма започва през 1903 и приключва през 1907 година.Земята за църквата е подарена от Христо Скоклев.Разказва се,че при строежа са зазидали сянката на един от синовете му,който наистина по-късно починал все още ерген.