Ново село (Община Ново село)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Ново село.

Ново село

Данни
Население:	2 756 (2002)
Надм. височина:	238 м
Геогр. положение:	41° 24' 50 сев. ш. 22° 52' 52 изт. д.
Пощ. код:	2434
Тел. код:	+ 389 34 355

Ново село (на македонски Ново Село) е село в Република Македония, център на едноименната община Ново село с 2 756 жители (2002). Селото е разположено в Струмишката котловина в южното подножение на планината Огражден и в близост до река Струмица, на 9 километра от границата между България и Република Македония.

[редактиране] История

Според традиционните легенди в селото най-ранното селище в землището на Ново село е било разположено в равнината в местността Селище, разположена на север от местностите Дракево и Калайница, в близост до местността Трънакът. В тази местност са откривани останки от градежи и предмети.

Предполага се, че с идването на турците на Балканския полуостров през втората половина на 14 век земите в плодородната равнина са отнети от българите и християнското население е принудено да формира ново селище източно от местността Вълча могила, което е наречено Вълчи дол. Новото препитание на вълчидолци вече е предимно скотовъдството. За това, че селището Вълчи дол е просъществувало дълго време свидетелства големият брой гробове в местността Гробчето. От това село все още се виждат останките от основите на някои къщи.

Към края на 17 и началото на 18 век вълчидолци започват да се изселват на днешното място на селото. Окончателното изселване в новото село завършва в началото на 19 век. Постепенно селото се замогва и се превръща в пазарен център на околните села.

Изглед към Ново село

Първото училище в Ново село е отворено в 1866 година в къщата на рода Панзиевци в резултат на усилията на видния новоселец Димчо Хаджипенев. По-късно училището, в което се преподала на български, било изместено в къщата на Гозевци, а още по-късно в така наречения Попски дом. Едва през 1936 година е изградена самостоятелна училищна сграда с парични средства и доброволен труд на новоселци.

В началото на 20 век Ново село е чисто българско селище в границите на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов в 1900 Ново село има 1 400 жители българи.^[1] Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в селото има 1 280 българи екзархисти.^[2]

Селото е освободено от османска власт от Седма рилска дивизия по време на Балканската война в края на 1912 година. След Междусъюзническата война заедно с цяло Струмишко Ново село влиза в границите на България. Но Ньойският договор, сложил край на участието на България в Първата световна война, го предава на Кралството на сърби, хървати и словенци (от 1929 година Югославия).

През 2002 година на референдум 90% от жителите на Ново село се обявяват за смяна на името на селището. Специалната комисия по смяна на името се спира на името Александрия в чест на Александър Македонски, но македонският парламент не разрешава промяната след протест на албански депутати.

[редактиране] Българско военно гробище

До Ново село има българско военно гробище, в което са погребани 71 военнослужещи загинали през Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Те са служили предимно във Втора пехотна тракийска дивизия и Единадесета пехотна македонска дивизия. Повечето от войниците са родом от различни части на днешна България. Петнадесет са от села и градове в днешна Република Македония (от тях двама са от самото Ново село). Трима са от Егейска Македония, двама от Западните покрайнини, по един от Източна Тракия, Косово и Добруджа. В гробището е погребан и един сръбски пленник, а по-късно и двама сръбски жандармеристи. Това е използвано през 1966 година от тогавашния кмет на селото, който го обявява за сръбско и го спасява от планираното унищожение на всички български военни гробища.

Гробището е оградено с каменна ограда. Над гробовете са поставени еднакви кръстове с изобразен кръст за храброст. На всеки кръст са надписани и името на загиналия, неговия военен чин, датите на раждане и смърт, както и родното му място. В централната част е издигнат общ паметник от камък с изсечен кръст за храброст и надпис „Българио, за тебе тѣ умрѣха“.

През годините първоначалните циментови кръстове са поломени или повердени поради изветряването на цимента, а централният паметник е бутнат от иманяри. През 2004 година местни българи уведомяват директора на Националния исторически музей в София Божидар Димитров, а той от своя страна президента Георги Първанов за военното гробище и за неговото лошо състояние. Президентът призовава за възстановяване на гробището и оказва политическа подкрепа на тази инициатива. Българският посланик в Република Македония генерал Михо Михов помага за спазването на всички изисквани от македонското законодателство формалности, необходими за получаване на разрешение за възстановяване на гробището. Междувременно „Сдружение Плиска“ изработва от мрамор нови кръстове, точни копия на оригиналните. На 19 октомври 2006 година е получено официално разрешение и възстановяването започва. Работата е подкрепена и от местните жители и общинската администрация в Ново село.

На Архангелова задушница 2006 година (4 ноември) в обновеното военно гробище са изпълнени военна и религиозна церемония за отдаване на почит на загиналите български войни. На тях присъстват президентът на Република България Георги Първанов, официални лица и много граждани от България и Република Македония.

Военното гробище в Ново село, е второто обновено българско войнишко гробище на територията на Република Македония след това в село Цапари^[3].

[редактиране] Родени в Ново село

Мануш Георгиев (1880 — 1908), български революционер

[редактиране] Външни препратки

[редактиране] Бележки

↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
↑ D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905.
↑ Информационна Агенция „Фокус“ 5 ноември 2006. „Почетохме загиналите български войници в Ново село“

Населени места в община Ново село
Ново село \| Бадолен \| Байково \| Барбарево \| Борисово \| Дражево \| Зъбово \| Колешино \| Мокриево \| Мокрино \| Ново Конярево \| Самоилово \| Смолари \| Старо Конярево \| Стиник \| Сушица