Цапари
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Цапари | |
|---|---|
 |
|
| Данни | |
| Население: | 565 (2002) |
| Надм. височина: | 1 010 м |
| Геогр. положение: | 41° 3' 22 сев. ш. 21° 10' 42 изт. д. |
| Пощ. код: | |
| Тел. код: | |
Цапари е село в Република Македония в Община Битоля. Селото е разположено на 15 километра западно от Битоля в подножието на планината Бигла по горното течение на река Драгор по пътя към Ресен. Цапари е планинско село на надморска височина от 1 010 метра. Цапари има 565 жители (2002), от които 563 македонци, 1 влах и 1 сърбин.
Съдържание |
[редактиране] История
Първото споменаване на Цапари е от 1622-1623 година. В края на 19 век Цапари е голямо чисто българско село. В селото функционира българско училище още от 70-те години на 19 век и селото е екзархийско. Според Васил Кънчов селото има 230 къщи с 1 420 души жители българи християни. [1] „Селяните са едни от най-събудените по тези места... Къщите са чисти, красиви, покрити с плочи и с широки дворове, пълни с плодовити дървета“, пише Кънчов в „Битолско, Преспа и Охридско“. [2] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в Цапари има 1 904 българи екзархисти (D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905).
Жителите на селото участват активно във въоръжената борба на ВМОРО срещу турската власт. Заедно с жилите на Гявато и Смилево Цапари е ядрото на Илинденското въстание в Битолско и селото дава няколко стотин въстаници. Над Цапари се води последната битка в околията. Във въстанието селото дава 96 убити въстаници, най-много в цяла Македония. Признателните цапарци изграждат през 1906 година в двора на църквата "Свети Георги" костница, в която са прибрани костите на загиналите. През 70-те години те са преместени в центъра на селото, където е построен голям паметник, който стои в герба на Цапари. На задната страна на новия паметник са имената на загиналите в комунистическата съпротива.
Цапари силно пострадва и по време на сръбската окупация след началото на Балканската война. На 29 април 1913 година сръбският битолски околийски началник заедно с офицери членове на "Църна рука" обсаждат с войска Цапари събират всички мъже и ги карат да предадат всичкото оръжие, скрито в селото. Селските свещеници и първенци, както и голяма част от селяните са подложени на инквизици и мъчения, при които умира Насе Гечев войвода на Цапарската чета в Илинденското въстание. Преди да напуснат селото, един сръбски офицер казал, че сърбите мразели на първо място българите, после австрийците, а накрая турците. След това сръбските военни започват насилствено да записват цапарчани "доброволци" за сръбската армия. Селото изпраща депутация се явява пред руския консул в Битоля да протестира, но той я предава на сръбските власти, които затварят трима цапарчани.
Селото е освободено от сръбската власт през април 1941 година, когато Югославия рухва под ударите на Нацистка Германия. Цапари заедно с цяло Битолско за 3 години до 1944 година влиза в границите на българската държава, след което отово попада в нова комунистическа Югославия. В края на 50-те години огромна част от населението на Цапари - над 2 000 души емигрират отвъд океана, предимно в Австралия. До 2004 година Цапари е център на Община Цапари.
[редактиране] Българско военно гробище
През Първата световна война Цапари е на фронтовата линия и край селото са погребани 214 български войници и офицери. През 2004 година гробището в Цапари стана първото официално признато българско военно гробище на територията на Република Македония. Седемте паметника на български офицери, погребани в двора на църквата "Свети Георги" са единствените запазени от хилядите български офицерски паметници на територията на днешна Република Македония.
[редактиране] Обществени институции
[редактиране] Родени в Цапари
- Павел Христов (1874 - 1922), български революционер и държавен деец
