Натриев хлорид
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Натриев хлорид | |
|---|---|
| Картинка:Натриев хлорид.jpg | |
| General | |
| Систематично име | Натриев хлорид |
| Други имена | сол, готварска сол, халит |
| Молекулна формула | NaCl |
| Моларна маса | 58,442 g/mol |
| Външен вид | бяло или безцведно твърдо вещество или течност |
| CAS номер | [7647-14-5] |
| Свойства | |
| Плътност и фаза | 2,16 g/cm³, твърдо състояние |
| Разтворимост във вода | 35,9 g/100 ml (25°C) |
| Точка на топене | 801°C (1074 K) |
| Точка на кипене | 1465°C (1738 K) |
| Структура | |
| Координационна геометрия |
осмостенна |
| Кристална структура | стенно-центрирана кубична |
| Опасности | |
| Основни опасности | дразнещ и причиняващ смъдене |
| Точка на възпламеняване | невъзпламеним |
| Допълнителни данни | |
| Структура и свойства |
n, εr, и др. |
| Термодинамични данни |
Фазово поведение Твърдо състояние, течност, газ |
| Спектрални данни | УВ, ИЧ, ЯМР, МС |
| Сродни съединения | |
| Други аниони | NaF, NaBr, NaI |
| Други катиони | LiCl, KCl, RbCl, CsCl, MgCl2, CaCl2 |
| Сродни соли | натриев ацетат |
| Освен където е обявено друго, данните са дадени за материали в стандартно състояние (при 25 °C, 100 kPa) Права и справки |
|
Натриевият хлорид, познат още като готварска сол или просто сол, е химическо вещество с химическа формула NaCl.
Натриевият хлорид е сол, на която до най-голяма степен се дължи солеността на водата в моретата и океаните и на междуклетъчната течност при много многоклетъчни организми. Използва се широко като овкусител и консервант за храни.
Съдържание |
[редактиране] Биологическо значение
Натриевият хлорид е важен за живота на Земята. Повечето биологически тъкани и телесни течности съдържат известно количество сол. Концентрацията на натриеви йони в кръвта е пряко свързана с регулацията на нивата на телесните течности. Разпространението на нервните импулси чрез сигнална трансдукция се регулира от натриеви йони.
0,9% разтвор на натриев хлорид във вода се нарича физиологичен разтвор, тъй като той е изоосмотичен с кръвната плазма.
Човекът се откроява сред другите примати с отделянето на големи количества сол чрез потене.
[редактиране] Производство и употреба
В наши дни солта се произвежда чрез изпаряване на морска или солена вода от други източници, например солени кладенци или езера, а също така чрез добив на каменна сол.
Повечето хора са добре запознати си използването на сол в готварството, но не и с многото й други приложения — от производството на целулоза и хартия до боядисването на текстил и тъкани и производството на сапуни и миещи препарати. В страните със студен климат големи количества сол се използват за почистване на пътищата от лед през зимата.
[редактиране] Овкусител
Солта се използва широко като овкусител и е идентифицирана като един от основните вкусове.
Иронично, като се знае историята, това е довело до консумация на сол в големи части на развития свят в прекалено големи количества — много по-големи от необходимите за организма, особено в страни със студен климат, където необходимите количества са много по-малки. Това води до повишено кръвно налягане при някои хора, което от своя страна е свързано с повишена опасност от съдречен или мозъчен удар.
[редактиране] Биологическо приложение
Много микроорганизми не могат да живеят в прекалено солена среда: водата се изсмуква от клетките им чрез осмоза. Затова солта се използва за съхраняване на някои храни като сланина и риба. Може да се използва също така и за дезинфекция на рани.
[редактиране] Размразяване
Въпреки че исторически солта е позната като дефицитна стока, промишленото производство в наши дни я осигурява в изобилие. Около 51% от световното производство се използва в студените страни за размразяване на пътищата през зимата. Солта помага, защото солената вода има по-ниска точка на замръзване от чистата вода: йоните пречат на образуването на правилни ледни кристали. Но напоследък има опасения, че тази употреба може да бъде вредна за околната среда и в Канада са въведени нормативни текстове, които целят намаляване на използването на сол за размраяване до минимум.
[редактиране] Добавки
Солта, която се продава за консумация в наши дни не е чуст натриев хлорид, както много хора си мислят. През 1911 г. за първи път към солта е добавен магнезиев карбонат, за да я направи по-сипкава. През 1924 г. за първи път са добавени много малки количества йод под формата на натриев йодид, калиев йодид или калиев йодат. Йодираната сол намалява опасността от ендемична гуша.
[редактиране] Етимология
Думи и изрази, свързани със солта идват обикновено от Римската и Гръцката цивилизации, по чието време солта все още е била ценна стока.
Латинската дума за сол, sal, френските думи solde (означаваща „баланс, салдо, плащане“) и soldat („войник“) са свързани. В италианския език soldi означава „пари“, а soldato — войник.
Римските войници са получавали режийни, за да си купуват сол, salarium argentum, откъдето идва думата за „заплата“ в някои европейски езици. Римляните също обичали да солят зеленчуците, което довело до вграждане на латинската дума за сол в думата „салата“ (на някои латински диалекти salata означавало буквално „солен“).
Както изглежда, българската дума „сол“ не произлиза от латинската дума, а и двете произлизат от общ предшественик, за който се счита, че е говорен преди около 8000 години.
[редактиране] Други факти
- Солената почва е по принцип неподходяща за земеделие. Оттам и практиката на посоляване на земята при войни.
- Казва се, че суеверието, че разсипване на сол носи нещастие идва от обърнатата солница пред Юда Искариотски на Тайната вечеря, обезмсъртена в известната картина на Леонардо да Винчи.
- Заради голямата концентрация на сол Мъртво море е толкова гъсто, че някои предмети, които обикновено потъват, могат да плават на повърхността му. Хората плават спокойно, тъй като плътността им е малко по-ниска от тази на чистата вода. (Но само 8% от солта в Мъртво море е натриев хлорид, 53% е магнезиев хлорид, 37% калиев хлорид).
- Американските градове Цинцинати и Детройт са върху действащи солни мини.
- Третият райх складирал големи количества пари, картини и произведения на изкуството в солни мини и много важни документи и предмети продължават да се пазят в стари солни мини и до днес. Солни мини се използват и за складиране на ядрени отпадъци.
