Мирко Филипович
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Мирко Филипович хърватски кикбоксьор |
|
| Роден: | 10 септември 1974 |
|---|---|
Мирко Филипович — КроКоп (на хърватски Mirko "CroCop" Filipović), роден на 10 септември 1974, е хърватски кикбоксьор участвал и в свободни двубои. Успява да се превърне в единствения боец в света постигал най-висшите отличия и в двете най-престижни организации в бойните спортове К-1-кикбокс правилник и PRIDE-свободни двубои правилник. Висок е 188 см и тежи 98 кг.
[редактиране] Стил
Изявява се като комплексен боец, с много добра техника. Води битките еднакво добре от голяма дистанция, от средна дистанция, тяло в тяло и на пода. Постига много добър баланс и съчетание между ударните и борцовите похвати.
Може би най-характерния му удар с който е постигнал много нокаути е левият му кръгов ритник в главата (в карате—хидари джодан маваши гери) с който сваля на пода включително и Марк Хънт. Типично за стила на КроКоп са захватите отгоре в партер и ударите с колене в главата (в карате—хидза гери). Друг типичен негов тактически похват са непрестанните атаки в главата с удари с горната част на стъпалото (в карате—с хайсоку), когато противника му е на пода.
Освен с посочените до сега техники типични за стила му техники, Мирко Филипович има постигнати победи и с ключ на гръбначния стълб, ключ на лакътната става, душене, удар с ръка в главата, удар с ръка в трупа, удар с крак в трупа и др.
[редактиране] Биография
Филипович започва спортната си кариера през 1996 година, като кикбоксьор, следвайки стъпките на сънародника си Бранко Цикатич. По това време Филипович работи в специалния отряд за борба с тероризма-Алфа на Хърватска (установен в Лучко, в близост до Загреб), откъдето и идва прякорът му КроКоп (също така използва няколко пъти в началото на кариерата си и Тигъра).
Неговия най-голям успех в кикбокса е 1999 K-1 Grand Prix. Филипович стига до финала където е победен от Ернесто Хуст. Главна причина за загубата му е счупено ребро в полуфинала. След като Хуст нанася десен прав в тялото на Филипович, той се подпира на пода и не може да продължи мача.
През 2001 година Филипович започва своето участие по правилата на свободните двубои, най-вероятно недоволен от заплащането в К-1. Година по-късно изоставя своята работа в специалните части. Отбелязва много забележителни победи в К-1, като може би най-впечатляващи са тези срещу Питер Аертс през Март 2001, Марк Хънт през Март 2002, Реми Бонджаски през Юли 2002 (втори рунд ТКО) и Боб Сап през Април 2003 (първи рунд КО). Също така побеждава и световните шампиони Греко, Бернардо и Мусаши.
През 2005 година се среща на ринга с руснака Фьодор Емелианенко в мач, определян от всички почитатели на бойните спортове, като "мач на годината". Мачът е предшестван от победа с КО над по-малкия брат на Фьодор-огромният и изключително силен физически боец Александър Емелианенко. След продължителна и оспорвана борба Мирко Филипович губи по точки. Значителна част от времето и двамата съзтезатели прекарват в бой на дистанция и "на крак", като Емелианенко въпреки краткотрайната си кикбоксова подготовка приема размяната на удари и дори на моменти печели предимство, с което принуждава хърватина да търси захват и близка дистанция. В борбата на пода Емелианенко има очевидно предимство, като почти непрекъснато е отгоре и което е особено нехарактерно за базовия му стил-самбо не търси победа с борцов похват, а атакува непрекъснато с удари в главата.
Резултатът му досега е 17-3-2 (Win/Loss/Draw). 12 от победите му са с КО.
Мирко Филипович е един от най-добрите бойци в последното десетилетие. Той има многобройни почитатели в цял свят, като особено популярен е в Япония.
Постоянното му местожителство е в Загреб, където живее с жена си и сина си.
