Литография
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Литография (гр. líthos "камък" - и гр. gráphō "пиша") е метод за печатане върху гладка повърхност. С помощта на този метод може да се отпечата текст или рисунка. При литографията се използват литографски камък, цинков или алуминиев лист.
Съдържание |
[редактиране] Възникване
Литографията е открита от Алойс Зенефендер през 1789 г. Това е първата принцино нова печатарска техника, след откриването на гравюрата през XV век. Литографията е повърхнен печат.
[редактиране] Кратко описание
При литографията се ползва гладък варовиков камък. Областите, които се отпечатват са на една плоскост с белите, които не се отпечатват. Тези области, които трябва да се отпечатат, са покрити с мазни вещества (химикали), които позволяват задържането на блажните бои, наричани мастила. Мокрите области отблъскват мастилото и не се отпечатват.
Други названия на литографията са "каменно печатане", "химическо печатане" и "аутография".
[редактиране] Техника
При литографията се позват следните елементи:
- Литографска преса
Машина, която служи за отпечатване на изображения от литографския камък.
- Литографски камък
Ситнозърнест варовиков камък. Използва се в графиката. Върху него може да се рисуват и гравират изображения, които по-късно да бъдат отпечатани с помощта на високия печат, дълбокия печат и повърхнения печат.
- Автолитографска хартия
Специално подготвена хартия, върху която се рисува с литографски туш или креда. В последствие, рисунката се прехвърля върху литографския камък.
- Литографски туш
Смес от сажди, сапун, восък и др.
- Литографска креда
Може да се намери готова, фабрично произведена креда, която се размива с дестилирана вода.
[редактиране] Подготовка
Литографският камък трябва да бъде подбран и обработен подходящо. Някои от условията са:
- повърхността на камъка трябва да е гладка,
- по камъка не трябва да има наранявания, пукнатини или отчупени парчета, както и драскотини от предишни гравюри,
- камъкът да бъде еднавко дебел, което ще позволи равномерен притиск и добър отпечатък.
Ако камъкът е ползван преди това, трябва да се почисти и обработи с помощта на химикали и/или по механичен начин.
[редактиране] Подготвителна рисунка
Необходимо е да се направи подготвителна рисунка (етюд), която да помогне на автора да реализира идеята си в желаната графична техника. В последствие, тази рисунка се прехвърля върху литографския камък.
Прехвърлянето може да стане с помощта на специално подготвена автолитографска хартия, която позволява препечатване на рисунката върху камъка. Може да се ползва и паус (оризова хартия). Естествено, копирането трябва да се направи така, че да се избегне разместване на оригиналната рисунка и нейното копие. Може да се сложат знаци, които да помагат при работа с различните цветове и/или елементи от рисунката. Тези знаци се наричат пасери.
При прехвърлянето, авторът доразвива рисунката.
[редактиране] Прехвърляне върху литографския камък
Преди да се прехвърли рисунката върху литографския камък е необходимо той да бъде обработен при специални условия и средства. При тази обработка се ползват киселини и терпентин. При тази обработка чувствителността на камъка се увеличава и той става по-възприемчив към прехвърлянето на рисунката.
След това рисунката, копирана върху пауса, се залепва с водоразтворими лепила (или прозрачно тиксо) с лице към литографския камък. С помощта на твърд молив рисунката се повтаря от горната страна и тя се отпечатва върху камъка. Може да се ползва и индиго.
[редактиране] По-нататъшна работа върху рисунката, преди отпечатването й
След отпечатването на копието от подготвителната рисунка върху камъка, творческата работа продължава, като авторът избягва да докосва камъка с ръка.
[редактиране] Фактическо изпълнение на рисунката
След като е прехвърлена върху камък, по начин, описам по-горе, рисунката трябва да се завърши. Изпълнението н рисунката може да стане с креда или литографски молив, като важни в случая са съставът, киселиноустойчивостта, мазнините и твърдостта й. Авторът може да си направи сам креда за рисуване, като за целта има различни рецепти. Хубаво е яавторът да провери сам свойствата на кредта и молива, ако си ги е приготвил сам.
При изпълнение на рисунката може да се ползват инструменти, с които да се коригират грешки или да се работи по по-фините детайли. Подобни инструменти могат да бъдат шаберът, твърда и голяма игла, фина шкурка, остър нож и др.
Желателно е рисунката да се изпълни относително бързо, без големи паузи между сеансите на работа. Така се избягват допълнителни усложнения при съхранението на литографския камък и отпечтаването.
Все пак, камъкът трябва да се покрива с чиста хартия между сеансите, като покриващата хартия трябва да е чиста и да не докосва рисунката.
[редактиране] Трудности при изпълнението на рисунката
Трудност може да представлява необходимостта да се позлва огледало при работата. Това се налага, тъй като подготвителната рисунка се пренася върху камъка огледално. Така, за да види отново реалния образ, авторът трябва да позлва огледало.
Друга трудност може да представлява това, че при литографията се работи от тъмно към светло.
Желатено е, също така, кредата да се нанася със замах. Възможно по-повтаряния, които може да доведат до зацапване.
Затруднение може да предизвика и фактът, че камъкът е сив, а рисунката е черна. Така, рисунката изглежда по-завършена и обобщена. При отпечатването контрастът между черно и бяло е по-голям, по-фините елементи са по-подчертани, от колкото, когато гледаме рисунката върху по-тъмия камък.
[редактиране] Подготовка за печат
След като рисунката е завършена, предстои тя да бъде обработена химически, за да се подготви за печат. За целта е необходимо тя първо да бъде обработена с талк, който допълнитлно я заздравява преди предстоящото третиране с химикали.
Може да се каже, че тази част е от най-голямо значение за успешното завършване на работата по отпечатването на литографията.
Камъкът се оставя да престои няколко дни, на място, където няма прак достъп на слънчева светлина.
[редактиране] Първи стъпки
След като е покрит с талк, камъкът се намазва със специална смес, която го "запечатва". В тази смес има Гума арабика, киселина, вода и др. Концентрацията на киселината не трябва да е много висока, за да не повреди камъка. При тази обработка, рисунката се заздравява допълнително.
Първоначалното покритие се измива обилно с вода. Следващото покритие е с гума арабика. Това допълнително подобрява и заздравява рисунката, като допринася за по-качественото отпечатване. Според накои това покритие трябва да остане поне 24 часа, а други твърдят, че е добре рисунката да остане "гумирана" поне 7 и повече дни.
[редактиране] Почистване
След измиването, рисунката трябва да се почисти подходяща смес от различни смоли, восък, сапун, различни масла и др. Състава и пропорцията зависят от различните рецепти. различните автори имат различни предпочитания и техники.
[редактиране] Намастиляване
Мастилото, което се изпозва при литографията също се подготвя по различни рецепти, като всеки автор избира подходящата според него. Намастиляването трябва да се извърши с валяк, а движенията трябва да са бързи, без да се задържа или провлачва инстумента по камъка. Трябва да се следи за влагата на камъка, с цел да се избегне нежелано намастияване на участъци, които трябва да останат бели след отпечатването.
При определени обсотятелства или с определени цели може да се прибегне и до сухо намастиляване.
[редактиране] Отпечатване
Съществува голямо разнообразие от хартия, подходяща за литография. Въпреки че не е абсолютно задължително, добре е предварително да се намокри листът, върху който ще се отпечата рисунката. Това е много по-често срещана практика.
Водата служи за отблъскване на мастилото от камъка, където трябва да се оставят бели полета. Това обаче не пречи на навлажнената хартия да поеме добре мастилото.
Поради високото налягане на пресата, водата почти напълно излиза от хартията. Така, тя остава суха и прием мастилото добре. При налягане, по-слабо от необходимото, водата, останала в хартията ще отблъсне мастилото, което ще повлияе на крайното качество на отпечатъка.
Ако авторът желае на отпечата по-голямо количество може да се наложи допълнителна обработка на камъка. При тази обработка камъкът се поръсва с колофонов прах и се награва равномерно, докато колофонът се разтопи и равномерно покрие камъка. Нагряването трябва да е равномерно и не много силно. Това е необходимо за да се предпази камъкът от спукване.
След тази операция се прилагат някои от действията, описани в началото на този раздел. След това се прибягва отново до отпечатването.
[редактиране] Цветна литография
Основна статия: Хромолитография
Цветната литография се нарича хромолитография.
[редактиране] Галерия
| Примери за литография | |||
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
