Констанций II

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Констанций II Римски император
Роден:	7 август 317 Илирия, [[]]
Починал:	3 ноември 361 близо до Тарсос, Киликия

Флавий Юлий Констанций (лат. Flavius Iulius Constantius) е римски император в периода 337-361. Втори син е на император Константин I Велики и Фауста.

Съдържание 1 Биография 2 Вътрешно положение 3 Религиозна политика 4 Външна политика и междуособици в империята

[редактиране] Биография

Бъдещият император е роден на 7 август 317г. в Илирия. Баща му го издига в ранг цезар на 13 ноември 324 в Никомедия. Администрира Галия и през 332г. е изпратен с брат си Константин ІІ да воюва с готите по дунавския лимес. Вероятно се оженва за първи път през 336 за дъщеря на чичо си Юлий Констанций.

По време на смъртта на Константин Велики е на източната римска граница където води военни действия срещу персите. Новината за смъртта на баща му го кара да препусне към Константинопол за да участва в подялбата на империята. Първи от братята си се оказва там и веднага е въвлечен или организира дворцовия заговор целящ осигуряването на имперска власт само на синовете на Константин I (Константин II, Констанций ІІ и Констанс) и отстраняването на другите наследници (Далмаций и Анибалиан). Този заговор известен като "Клането на принцовете" е в противоречие с истинското завещание на Константин Велики което веднага е подправено. Стабилната подкрепа на армията и придворните евнуси осигуряват бързата победа на Констанций ІІ и неговите братя. Далмаций и Анибалиан са несправедливо обвинени в отравянето на Константин Велики и избити заедно с повечето членове на техните семейства (пролетта-лятото 337). Тримата братя се събират в Панония (септември 337) за да поделят империята. Констанций ІІ получава източните провинции Египет, Гърция и Тракия. По-късно принуждава Констанс да му отстъпи Илирик. Почти веднага след подялбата трябва да замине на изток, за да довърши войната с персите.

Тежки войни с променлив успех съпътстват цялото му властване. Неговите успехи са по-скоро срещу вътрешните врагове и узурпатори отколкото срещу външните което го превръща в доста безславна личност за съвременниците. Античните историци (особено Амиан Марцелин) го представят в смесена светлина като наблягат на ограничените му военни и административни способности и личната хитрост на един посредствен, необразован ум, управляван изключително от приближените си. Едновременно с това е признат за най-дейният и посветен продължител на политиката установена от великия Константин активен реформист в държавната и религиозната дейност упорит военачалник отдаден на твърдата идея да запази целостта на империята и собствената си власт въпреки всички заплахи. Днешните историци обикновенно го възприемат като типичен византийски автократ губещ се в сянката на Константин Велики с качества и характер далеч по-незабележителни от тези на Юлиан. Постоянното военно напрежение и тежките данъци обезсилват страната и въпреки че като цяло равновесието се запазва резултатът от дългото му властване е по-скоро отрицателен.

[редактиране] Вътрешно положение

Енергичната политика на този император ляга с цялата си тежест върху обикновенното население на страната което перманентно влошава положението още от кризата през ІІІ век. И сега то не вижда нищо по-различно освен частичния икономически подем от времето на Константин и отчасти на наследниците му. Разоряването на средните и заможните слоеве от обществото продължава и в общи линии мерките на Констанций да спре това както и да пресече корупцията в раздутия административен апарат се оказват недостатъчни. Държавната хазна често е на ръба на фалита, което води до окончателното закрепостяване и унаследяване на всички професии и, разбира се, до постоянно увеличаване на данъчната тежест. Една голяма част от финансовите постъпления потъва в ръцете на алчни имперски служители и въобще на всички които могат да се възползват незаконно от тях. Често явление са процесите за заговор срещу императора, водещи винаги до смъртна присъда и конфискация на имуществото на осъдения. Те са резултат от жаждата за пари на придворните евнуси чието клеветничество се отразява пагубно на този параноичен и лесно влияещ се деспот, равен на в това отношение на Калигула и Нерон.

Корупцията измамите и интригите в двора на Констанций ІІ съставен предимно от евнуси са добре описани от Амиан Марцелин като една от трагичните страни на управлението му.

[редактиране] Религиозна политика

Религията играе важна роля в живота на Римската империя след ІV век. Християнството нововъзприетата държавна религия се подкрепя активно от Констанций който обаче има лошия навик да се въвлича в религиозните борби довели до толкова смутове и така само да ги разпалва в опита си да ги разреши. Привърженик на арианството(считано официално за ерес) което господства на изток императора счита себе си за непогрешим познавач на богословието и дори за обладател на теократична власт в духа на римския автократизъм оформен под източно влияние. Като поддръжник на арианството влиза в конфликт с братята си - подкрепящи Никейския символ на вярата (ортодоксално християнство). Всъщност освен сблъсък на двете религиозни течения това е сблъсък на двете половини на империята все по различаващи се една от друга Западна-латинска Източна-елинистическа.

В своите владения прокарва про-арианска политика стигаща до гонения и присъди срещу ортодоксалната клика - патриарсите Павел от Константинопол и Атанасий от Александрия са заточени още в началото на неговото управление. Опит за разрешаване на противоречията е църковния събор в Сердика (343) на границата на двете империи. Освен освобождаването на двамата духовници и официалното разделяне на сферите на религиозно влияние събитието не постига други резултати. Дълбоко въвлечен в религиозните въпроси Констанций лично председателства този събор както след това и много други докарали до банкрут държавната поща натоварена да превозва безплатно църковната кореспонденция и духовенството.

Счита се че е издал два едикта забраняващи друга религия освен християнската (през 341 и през 355) но няма данни те да са спазвани. Именно при неговото управление е най-масовото покъстване на населението. Вероятно към 50`те год. на ІV век ок. 2\3 от римляните изповядват новата държавна религия.

[редактиране] Външна политика и междуособици в империята

Времето на ІV век минава под знака на голяма динамичност за Рим. Варварски нашествия и бунтове принуждават Констанций да се намира в движение почти през цялото време. Той е известен с т.нар. "летяща свита" с която посещава различните части на империята.

Още в 337-350г се води войната с Персия, струваща много жертви и за двете страни. Официално тогава императора резидира в Антиохия, но често лично предвожда войските. Персийската заплаха от инванзия е осуетена в битката при Сингара (348), но опитът на римляните да минат в настъпление не успява.

В началото на 350 в Антиохия достигат тревожни новини - на запад военачалника Магненций е свалил Констанс и се е обявил за император. Констанций ІІ сключва мир с персите, отказва да признае узурпатора и се насочва на запад за да го предизвика. В Антиохия назначава за съ-император с титла "цезар" братовчед си Констанций Гал, единствения оцелял от клането през 337 роднина освен неговия полу-брат Юлиан. Войските в Илирия не могат да решат към кого да се присъединят, затова издигат собствен император - Ветранион. Вероятно това става чрез подкупите и агитацията на Констанция, сестра на източния император, която се жени за пълководеца, само и само илирийските легиони да не минат към Магненций. В град Рим се появава друг претендент - авантюриста Непотиан, далечен потомък на Константин Велики, който с тълпа гладиатори взема властта за няколко седмици преди да бъди разбит от части на Магненций.

В края на 350 Ветранион и Констанций ІІ се срещат край Сердика и на специална церемония първия е детрониран, под акламацийте на двете войски. Сериозен е сблъсъка с другия претендент. При Мурса (в дн. Хърватия)351 се състои едно от най-кръвопролитните сражения в римската история - от двете страни загиват общо 55 000 души, римски легионери и варварски наемници. След ново поражение в подножието на Алпите Магненций се самоубива.

Констанций остава няколко години на Запад за да уреди управлението, като от 351 до 359 резидира в Медиолан (дн. Милано). Известно е описанието на неговото триумфално влизание в Рим, където остава впечатлен от величието на града. Нови заплахи от страна на франки и готи карат императора да потегли от Рим, посетил го за пръв и последен път. Следващите години императора прекарва по Дунавско-Рейнската граница в непрекъснати войни. Междувременно цезар Констанций Гал е обвинен в опит за заговор и в лошо управление, извикан е в Милано, но по пътя е арестуван и убит (354). В 355г. заплахи на алемани в Галия карат Констанций да извика единствения си сродник - братовчед му Юлиан и да го обяви за цезар. Изпратен в Галия, вероятно с надеждата по-скоро да загине във войната, отколкото да се справи, той постига неочаквани успехи. Там набира популярност сред войската и населението, която плаши Констанций ІІ.

В 359-361 се води нова война с персите. В тази връзка Констанций ІІ заповядва на Юлиан да му прати най-добрите си военни части в Антиохия. Това вероятно той прави и с цел да го отслаби при евентуална гражданска война с него. Ефекта е неочакван - несъгласна с преместването галската армия се вдига на бунт и обявява Юлиан за цезар. Новата заплаха от 360г. продължава да виси до 361г. когато Констанций ІІ завършва персийската война и се насочва на запад. Сблъсък между двамата братовчеди не се осъществява - Констанций ІІ умира от треска в Мопсукрена, Киликия през ноември 361г. оставяики Юлиан наследник на властта.

Римски императори
Константин I Велики (306 - 337)|	Съимператор с Констанс (337 - 350) и Константин II (337 - 361)	Юлиан (360 - 363)
Римска империя