Кара Китай
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кара Китай, наричана в китайските източници Западна Ляо (西遼) е държава, съществувала в Централна Азия между 1124 и 1218. Тя е създадена от Йелу Даши, който се преселва с около 100 хиляди китани на запад след разгрома на държавата Ляо от джурчените.
При пристигането на каракитаните в Централна Азия регионът се управлява от ислямизираната и иранизирана карлукска династия на Караханидите. В същото време мнозинството от номадското население не е мюсюлманско, а се придържа към разпространените по времето на Уйгурското ханство несторианство, манихейство и будизъм.
С подкрепата на местните племена, сред които найманите и карлуките, каракитаните отстраняват караханидските владетели и установяват властта си в обширни области от река Иртиш и Седморечието до северните граници на Тибет. Те проявяват значителна религиозна търпимост и, макар мнозинството да са будисти и конфуцианци, някои каракитански владетели (гур ханове) имат християнски имена. Тяхната столица Баласагун (в днешен Киргизстан) се превръща в процъфтяващ културен и търговски център.
Кара Китай е подчинен от Монголската империя през 1218.
[редактиране] Гур ханове
- Йелу Даши (1124-1144)
- Табуян (1144-1150)
- Йелу Илие (1150-1164)
- Йелу Пусуван (1164-1178)
- Йелу Джилигу (1178-1211)
- Кучлуг (1211-1218)
[редактиране] Източници
- „Kara-Khitan Khanate“, статия в Уикипедия на английски [2 август 2006]