История на физиката

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Първите стъпки в познанията за някои физични явления възникват още в древността, доразвиват се от Аристотел, Архимед и др., но появата на физиката като самостоятелна наука се свързва с началото на 17 век и Г. Галилей, а основоположник на класическата физика е И.Нютон. Интензивно развитие се наблюдава в периода 18 век - 19 век, което довежда до откриването от М. Фарадей за наличие на връзка между електрическите, магнитните и оптичните явления и до създаването от Дж. Максуел на класическата електродинамика. В края на 19 век и началото на 20 век на основата на нови открития (рентгенови лъчи, радиоактивност, закон на Планк за квантовия характер на излъчването) започва изграждането на съвременната физика: А. Айнщайн формулира теорията на относителността, създава се квантовата механика, атомната физика, ядрената физика, квантовата теория на полето, физиката на елементарните частици, физиката на полупроводниците, квантовата електроника.

[редактиране] Кратка история на физиката по години

• около 450 г. пр.н.е. — Левкип създава античната атомистика
• около 400–450 г. пр.н.е. — Демокрит развива атомистиката на Левкип
• около 250–450 г. пр.н.е.— Архимед формулира закона за хидростатичното налягане
• 1600 г. — У. Гилберт описва магнетизма и много електрически явления
• около 1610 г. — Г. Галилей формулира закона за свободното падане на телата
• 1642 г. — Б. Паскал формулира принципите на хидравликата
• 1643 г. — Е. Торичели изобретява живачния барометър
• 1657 г. — Х. Хюйгенс изобретява часовника с махало
• 1662 г. — Р. Бойл формулира закон за идеалния газ - за връзката между обема и налягането при постоянна температура (Закон на Бойл-Мариот)
• 1687 г. — И. Нютон публикува "Математични принципи на натурфилософията", полага основите на класическата механика
• 1690 г. — К. Хюйгенс развива вълновата теория за светлината
• 1704 г. — И. Нютон публикува "Оптика", развива корпускулярната теория за светлината
• 1714 г. — Д. Фаренхайт изобретява живачния термометър
• 1771 г. — Л. Галвани поставя началото на експерименталната електрофизиология
• 1787 г. — Ж. Шарл формулира закон за идеалния газ - за връзката между налягането и температурата при постоянен обем
• 1801 г. — Т. Юнг формулира принципа на интерференция на светлината
• 1811 г. — А. Авогадро формулира закон за идеалния газ - за връзката между обема и количеството молекули в него
• 1818 г. — А. Френел създава теорията за дифракция на светлината
• 1820 г. — Х. Оерстед открива магнитното действие на електрическия ток; А. Ампер формулира законите на електродинамиката
• 1826 г. — Г. Ом формулира закона за електрическото съпротивление
• 1827 г. — Р. Браун наблюдава брауновото движение и го обяснява с междумолекулното взаимодействие
• 1831-34 г. — М. Фарадей открива електромагнитната индукция, самоиндукцията и законите за електролизата
• 1842 г. — Ю. Майер формулира закона за запазване на енергията; А. Физо измерва скоростта на светлината при земни условия
• 1851 г. — Ж. Фуко демонстрира околоосното въртене на Земята чрез опита с махалото
• 1854-59 г. —Р. Бунзен и Г. Кирхоф поставят основите на спектралния анализ
• 1873 г. — Дж. Максуел развива теорията на електромагнитното поле, разработва класическата електродинамика
• 1880 г. — П. Кюри открива пиезоелектричеството
• 1886-89 г. — Х. Херц експериментално доказва съществуването на електромагнитни вълни
• 1892 г. — А. М. Ляпунов полага основите на теорията за устойчивостта на равновесието и движението на механична система с краен брой параметри
• 1895 г. — В. Рьонтген открива Х-лъчите (рентгеновите лъчи)
• 1896 г. — А. Бекерел открива естествената радиоактивност
• 1897 г. — Дж. Томсън открива електрона
• 1899 г. — Ъ. Ръдърфорд открива и обяснява природата на α- и β-лъчите
• 1900 г. — М. Планк разработва квантовата теория
• 1903 г. — Ъ. Ръдърфорд и Ф. Соди създават теорията за радиоактивния разпад
• 1905 г. — А. Айнщайн разработва специалната теория на относителността
• 1911 г. — Ъ. Ръдърфорд предлага планетарния модел на атома
• 1913 г. — Н. Бор разработва квантовата теория на атома
• 1915-16 г. — А. Айнщайн разработва общата теория на относителността
• 1919-21 г. — Ъ. Ръдърфорд открива протона, предсказва съществуването на неутрона
• 1926 г. — Е. Шрьодингер разработва вълновата механика
• 1927 г. — В. Хайзенберг формулира принципа на неопределеността в квантовата теория
• 1932 г. — Дж. Чадуик открива неутрона; К. Андерсън открива позитрона
• 1933-34 г. — И. и Ф. Жолио-Кюри откриват изкуствената радиоактивност
• 1937 г. — П. Л. Капица открива свръхфлуидността на течния хелий
• 1938 г. — О. Хан и Ф. Щрасман откриват деленето на атомното ядро
• 1942 г. — Е. Ферми осъществява първата управляема верижна ядрена реакция
• 1947-48 г. — Д. Габор разработва метода на записване, преобразуване и възпроизвеждане на вълнови полета (холографията)
• 1954 г. — Ч. Таунс (в САЩ), Н. Г. Басов и А. М. Прохоров (в СССР) създават първия квантов генератор
• 1956 г. —К. Коуън и Ф. Райнс откриват неутриното
• 1958 г. — Р. Мьосбауер открива еластичното ядрено резонансно поглъщане на γ-лъчи
• 1964 г. — М. Гел-Ман и Дж. Цвайк разработват кварковата теория; Дж. Кронин и В. Фич развиват теорията за нарушаване на закона за симетрията при комбинираната инверсия
• 1983 г. — К. Рубия открива промеждутъчните бозони W± и Zо - носители на електрослабото взаимодействие
• 1986 г. — К. Мюлер и Й. Беднорц регистрират свръхпроводимост в керамични материали при Т = 35 К (високотемпературна свръхпроводимост)
• 1989 г. — Влиза в действие големият ускорител в Европейската организация за ядрени изследвания
• 1995 г. — В Европейската организация за ядрени изследвания е получен първият атом антиматерия (антиводород); К. Виман и Е. Корнел получават кондензат на Бозе-Айнщайн.