Закон на Планк

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Закон на Планк

Законът на Планк е физичен закон, описващ разпределението на енергията излъчвана от абсолютно черно тяло (равновесно излъчване), по дължини на вълните в спектъра. Известен е и под името „хипотеза на Планк“. През 1900 г. Макс Планк е направил революционното за времето си предположение, че телата излъчват енергия на отделни малки порции — кванти. И тези кванти не са с произволна големина, а са кратни на една величина h, наречна константа на Планк Чрез тези предположения Планк чисто теоретично извежда формула, която дава резултати, съвпадащи с измерените опитно стойности.

Равновесно излъчване

Топлинно излъчване на тяло, намиращо се в термодинамично равновесие със средата. Равновесно излъчване е излъчването на абсолютно черно тяло.

Топлинно излъчване

Излъчване на електромагнитни вълни за сметка на вътрешната енергия на веществото. Има непрекъснат спектър с максимум, чието положение се определя от температурата Т на излъчващото вещество. Топлинното излъчване е присъщо на всички тела с Т > 0 К. При равновесно излъчване разпределението на енергията в спектъра зависи само от Т и се определя от закона на Планк.

$I(\nu) =\frac{2h\nu^{3}}{c^2}\frac{1}{\exp\left(\frac{h\nu}{kT}\right)-1}$