Индекс на забранените книги

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Издание на „Индекса“ от средата на 16 век

„Индекс на забранените книги“ (на латински „Index Librorum Prohibitorum“) е списък с публикации, които Римокатолическата църква смята за опасни за себе си и за вярата на своите членове. Различните издания съдържат също правила за четенето, продажбата и цензурата на книги. Целта на списъка е да предотврати четенето на неморални или съдържащи теологични грешки книги.

Първият подобен списък е публикуван в Нидерландия през 1529, по-късно това става и във Венеция (1543) и Париж (1551). Първият римски „Индекс“ е създаден при папа Павел IV (1557, 1559). Този списък е приет като твърде строг и след Трентския събор папа Пий IV публикува „Тридентинския индекс“ (1564), който става основа за следващите списъци до 1897, когато папа Лъв XIII издава „Index Leonianus“.

Първите списъци са изготвяни от Върховната свещена конгрегация на Римската и Вселенска инквизиция (днес Конгрегация за доктрината на вярата). През 1571 е създадена специална Свещена конгрегация на Индекса, която има задачата да попълва и поддържа „Индекса на забранените книги“. Тази конгрегация е премахната през 1917, когато правилата за четене на книги са уредени с новия „Codex Iuris Canonici“ и поддръжката на списъка отново е възложена на днешната Конгрегация за доктрината на вярата.

Индексът е редовно актуализиран до 1948. 32-рото издание съдържа 4000 заглавия, цензурирани по различни причини - ерес, неморалност, сексуални теми, политическа некоректност и други. Много явно атеистични книги не са включени в „Индекса“, тъй като, според решенията на Трентския събор, работи, критикуващи или осъждащи някоя част от католическата вяра, са считат за забранени без специално решение.

„Индексът на забранените книги“ е отменен като официален задължителен документ на Римокатолическата църква след края на Втория ватикански събор през 1966.