Иглен нос
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Иглен нос (нос Агулхас) е най-южната точка на африканския континент. Името идва от португалското име „Agulhas“ (игли) и е свързано със скалите и рифовете, в които са се разбили или повредили много кораби — поради тези опасности на носа през 1848 г. е построен фар. Той е скучен скалист бряг и ако не беше изследователският маркер, обозначаващ точката, доста гладкото завиване на бреговата линия би затруднило доста намирането на точното място. Намира се в пуста област 170 километра на изток и малко по-на юг от Кейптаун в географски координати 34°32'43,39" ю.ш., 020°00'09,15" и.д. Скалите, образуващи Иглен нос са част от групата на планината Тафелберг. Те са близки до геологическите образувания, които се виждат по грандиозните скални склонове на Тафелберг, Кейп Пойнт и нос Добра Надежда.
Морето около Иглен нос е известно със зимните си бури и огромните блуждаещи вълни, които могат да бъдат високи до 30 м и могат да потопят дори големи кораби. Това е и точката, в която се срещат Индийският и Антлантическият океан — не на нос Добра надежда или Кейп Пойнт, както понякога се смята. На юг от Иглен нос топлото Иглено течение, което следва източния бряг на Африка в южна посока, се обръща обратно към Индийския океан. При обръщането му от него се откъсват големи океански водовъртежи (иглени пръстени), които се носят на запад към Атлантическия океан и пренасят големи количества топлина и сол от Индийския океан. Този механизъм е един от ключовите елементи на циркулацията на топлина и сол в големия океански конвейерен пояс.
Водите близо до брега са доста плитки и са известни като най-добрият рибарски район в Южна Африка, познат като Иглена плитчина. Първите 250 км към вътрешността на океана дълбочината е по-малка от 100 м, след което дъното пада стръмно надолу.
