Иван Михайлов
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Иван Михайлов български революционер |
|
 |
|
| Роден: | 26 август 1896 Ново село, днес Република Македония |
|---|---|
| Починал: | 5 септември 1990 Рим, Италия |
Иван Михайлов Гаврилов, известен като Ванчо или Ванчѐ Михайлов, е български революционер, деец на национално-освободителното движение в Македония.
Роден е в Ново село, Щипско. Учи в Солунската мъжка гимназия, където всичките му учители са патриоти и някои от тях са членове на ВМОРО. По-късно след Балканската война и включването на Солун в Гърция Ванчѐ е принуден да учи в Скопската мъжка гимназия, която завършва през 1915 г. В Скопие за първи път среща един от хората, които ще мрази най-много в живота си - сръбския престолонаследник, а впоследствие и крал Александър. След разделянето на Македония през 1913 г. и окупирането на вардарския ѝ дял от Сърбия е принуден да завърши образованието си в сръбска гимназия в Скопие. Като отличен ученик му е предложено от сръбския министър на просветата да продължи образованието си като стипендиант на сръбското правителство, в който университет си избере в Европа. Иван Михайлов отказва и през 1918 г. постъпва в българската войска.
Ванчѐ Михайлов служи в българската армия по време на Първата световна война и проявява забележително усърдие. След Солунското примирие от 1918 г. напуска армията и се записва студент в Юридическия факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Именно тогава е поканен от Тодор Александров за негов личен секретар в задграничното представителство на ВМОРО в София. Междувременно Иван Михайлов е един от основателите и председател и на студентското дружество „Вардар“.
Активната му легална дейност свършва с убийството на Тодор Александров (1924), негов много скъп приятел и учител. След убийството Иван Михайлов е избран в ЦК на ВМРО и се заема с наказването на убийците на воеводата.
В следващите години Ванчѐ Михайлов се налага като фактически ръководител на ВМРО. Привърженик на тактиката на индивидуалния терор. През 20-те и 30-те години активисти на ВМРО са пряко замесени в голям брой от политическите убийства в България.
През 1926 година Ванчѐ Михайлов се жени за Менча Кърничева, с която остава до края на живота ѝ. През 1927 г. сръбските власти ликвидират баща му и по-големия му брат; в отговор той издава смъртна присъда на сръбския крал Александър, която е изпълнена в Марсилия през 1934 г. от Владо Черноземски.
След Деветнадесетомайския преврат през 1934 г.Ванчѐ Михайлов напуска България като прекарва няколко години в Турция, Полша, Хърватия, Унгария, Германия, Испания, докато най-сетне се установява в Италия. През септември 1944 г. Иван Михайлов пристига в Скопие. Разбирайки, че съдбата на Македония отново е предрешена, той отказва да провъзгласи създаването на независима македонска държава, за да се избегнат безсмислените жертви.
Ванчѐ Михайлов умира на преклонна възраст в Италия. Той и в изгнание не спира да защитава своето дело и издава хиляди брошури и статии, както и няколко книги. Автор е на четири тома „Спомени“, „Македония — Швейцария на Балканите“, „Сталин и македонският въпрос“ и други книги.
