Етруски

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Карта на разпространението на етруската цивилизация

Етруските (на латински Etrusci, Tusci; на гръцки Τυρσηνοί, Τυρρηνοί [Тирсеной, Тирхеной]), които се самоназовавали Расена [Rasenna], са древни племена, населявали през първото хилядолетие преди н.е. северозападната част на Апенинския полуостров (област — древна Етрурия, съвременна Тоскана), създали развита цивилизация, предшествала римската и оказала върху нея голямо влияние.

Произходът на етруските не е изяснен (според Херодот, етруските дошли от Мала Азия). По други версии на историците, етруските били древни предшественици на славяните. При разшифроването на писмеността им били намерени множество думи, имащи общ корен със съвременни славянски думи.

Етруски музикант, гробница от Триклиниум, Тарквиния

В края на VII век пр. н. е. се обединили в съюз на 12 градове-държави. Около средата на 6 век пр.н.е. те овладели Кампания. През 5 - 3 век пр.н.е. били покорени от Рим.

С етруските са свързани ред географски названия. Тиренско море било наречено така от древните гърци, тъй като го владеели «тирените» (гръцкото название на етруските). Адриатическо море било наречено в чест на етруския град-пристанище Адрия, контролиращ северната част на морето. В Рим етруските били наричани «туски», което по-късно се отразило в наименованието на административната област на Италия Тоскана.

В древен Рим те съставяли триба, наричана Луцери.

[редактиране] Културата на етруските

Етруските достигнали висока култура във всички области на живота. От тях римляните заимствали отличителните знаци царската и консулската институции: тогата, курулното кресло, ликторите; благодарение на тях придобили знания за техниката на дренажа, за строежа на пътища, укрепления, къщи, храмове. Етруските разделяли небосклона на благоприятни и неблагоприятни зони. Точно копие на това деление те откривали в черния дроб на жертвените животни.

Етруската писменост е близка до архаичната форма на старогръцката писменост. Запазени са около 10000 надписа, които не са разчетени, тъй като езикът не е сроден с други езици и не са запазени двуезични текстове. Най-дългият запазен етруски текст е открит върху ленени парчета плат, увити около мумия.