Ерих Фром

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Ерих Фром немски психолог

Роден:	23 март 1900 Франкфурт на Майн, Германия
Починал:	18 март 1980 Муралто, Швейцария

Ерих Фром е немски психоаналитик, психолог, философ-хуманист.

Ерих Фром е виден психоаналитик,определян като неофройдист,въпреки че това на него никога не му е харесвало. Неговите идеи са фундаментална крачка напред в разбирането на човека и неговите несъзнателни мотивации. В първата си книга "Бягство от свободата", той разглежда проблема на човека за бягство от психическата свобода. Веднъж отделил се от природата, осъзнал се като уникално самосъзнаващо се същество, човекът станал много самотен. Започнал да изпитва чувство за безпокойство и безсилие пред света. Проблема му бил да избере негативната или положителната свобода и моног често човекът избирал механизми на бягството, които били негативни тоест избирал деструктивност, автоматично подчинение, бягство от реалността, садизъм/мазохизъм(симбиотична основа). Опитвайки се да избегнат мъчителното чувство на безпокойство и безсилие някой хора избрали деструктивността, насочена навън или навътре, защото ако унищожа външния свят аз вече няма от какво да се страхувам или ако унищожа себе си също няма от какво да се притеснявам. При автоматичното подчинение човекът се превръща в една бездушна машина, изпълняваща чужди прищевки, той губи себе си, своето "Аз", бягайки от реалността за човека изчезва външния свят и за него вече го няма света пред който е безсилен. Механизма на бягството садизъм/мазохизъм е на обща симбиотична основа. Тоест и както садиста се нуждае от мазохиста, така и мазохиста от садиста. В тези отношения няма силен и слаб. Садиста може да бъде мазохист спрямо едни и садист спрямо други. Пример за това е Хитлер садист спрямо хората, но мазохист спрямо Природата, Историята. При тези отношения садиста, за да избегне своето чувство за безпокойство търси да превърне някой в безпомощен изпълнител на неговите желания, да превърне другия във вещ, да го асимилира в себе си, да го превърне в част от себе си. Разбира се мазохистичните тенденции не винаги са придружени от физическо измъчване дори и при секс. Садиста може да наблюдава само физическо насилие или да наранява само чувствата на мазохиста - това е така наречения "нравствен садизъм". Садиста разбира се може да прави подаръци като "подкупи" с което се опитва да докаже колко е "загрижен" и "обича" обекта си. Мазохиста от своя страна иска да изгуби себе си, да изгуби своето "Аз", за да избегне това чувство на безпокойство. Всички тези фактори се отнасят обаче до идеалните типове садизъм и мазохизъм,които са по-слабо или по-силно застъпени в човека.

Съдържание

1 Любовта - отговор на проблема за човешкото съществуване?
2 Човекът-добър или лош?
3 Библиография
4 Външни препратки

[редактиране] Любовта - отговор на проблема за човешкото съществуване?

Както казва Фром: Най-големи заблуди сред хората съществуват за любовта. Тя се определя като "хлътване" по някой, в сексуално удоволствие, в търсене на подходящия човек. Но любовта не е чувство, защото чувствата са временни, а истинската любов е вечна. Тя е действена по своята същност. Тоест тя представлява активност на човека, вътрешно присъща активност. Като тук под "активност" не се разбира някакво действие, водещо до промяна на нещо с изразходване на енергия, а се разбира една съзидателна активност на човека, една творческа активност. Само чрез любовта двама души могат да се опознаят и чрез акта на сливането да се отърват от мъчителното чувство на безпокойство. Общите свойства на любовта са отговорност, загриженост, уважение, познание. Фром ги определя в един по-широк смисъл отколкото се употребяват в обикновения език. Отговорност не означава само да си отговорен за другия, а да си отговорен за развитието му като напълно незазависимо, самостоятелно и индивидуално същество, уважение означава да уважаваш правото на другия да се развива като самостоятелно вътрешно активно същество, загриженост означава да се грижиш за другия и за неговото развитие, защото човек се грижи за онова което обича и обича онова за което се грижи, познанието означава да опознаеш другия истински, което може да стане само чрез акта на сливане в любовта. Фром казва че любовта не е просто любов към другия, а и любов към всички хора, защото ако обичаш само един човек или семейството, но си безразличен към другите, то тогава ти не обичаш истински. Това по-скоро е проява на "колективен егоизъм". За да обичаш истински обаче трябва първо самите ние да се осъзнаем себе си или както пише на храма в Делфи "Познай себе си".

[редактиране] Човекът-добър или лош?

За да се разбере отговора на този проблем трябва да се определи какво е добро и зло,и то добро и зло като общочовешка ценност,а не онова изкривено добро и зло което представя човека като средство,а не цел за самия себе си.И така добро е онова което е добро за човека,а лошо това което е лошо за човека според това каква е неговата човешка природа.А тя предполага растеж и развитие на човешките способности и възможности, докато се осъществи напълно и стане самия себе си.Имайки предвид че това не се отнася за една връзка основана на садомазохистични тенденции,защото и там садиста смята че прави добро на мазохиста и обратно,но само по себе си това вреди и на двамата,мазохиста го прави не защото иска да направи добро,а защото търси начин да избяга от своята самота.По същата причина и мазохиста го прави,но никой от двамата не е щастлив,въпреки всичко и двамата чувстват едно голямо чувство за безпокойство.Разбира се корена на всичко зло се крие в така наречения "синдром на упадъка"-силен нарцисизъм,некрофилен характер,симбиотично-инцестна връзка.Такъв човек страдащ от "синдрома на упадъка" обича смъртта-той е истински зъл,за него хората не са нищо друго освен предмети,той напълно се е дехуманизирал в опита си да се върне обратно към природата.Да,той е регресирал до едно безчовешко състояние,но си остава човек.Обратно на "синдрома на упадъка" е и "синдрома на растежа"-такъв човек обича живота,хората,той напълно е осъзнал себе си,своите способности и е станал една съзидателна личност.За да се докаже какъв е човека трябва да се разгледат подробно двата синдрома.Във всеки един човек съществува едно почти неущожимо нарцистично ядро,за което даже Фройд пише.Според него това е остатък от "първичния нарцисизъм" на детето и се нарича "вторичен нарцисизъм".Той го обяснява с това че либидото отново се връща към стария си обект.Фром дава друго обяснение-според него то служи в името на живота ако го нямаше това ядро щяхме ли да защитаваме себе си,да отстояваме своето пред другите.Човек без такова нарцистично ядро щеше да бъде истински светец.Разбира се в повечето хора съществуват доста силни нарцистични наклоностти.Нарцистичния човек не обръща внимание на никой,освен само дотолкова доколкото представлява отражение на неговите собствени качества.Такъв човек обикновено смята че всичко което казва е много важно,дори когато е влюбен неговия обект не е нищо повече от това че той проектира собствените си черти върху него и той става "прекрасен" и "велик".Разбира се има много хора,които са страшно интелигентни и много добре замаскират своя нарцисизъм,Фром дава пример за такъв изключително интелигентен,но силно нарцистичен мъж,който като видял резултата си от теста на Роршарх възкликнал:Горкия психолог,би трябвало да е параноик.Тук трябва да се спомене че освен индивидуалния нарцисизъм има и групов нарцисизъм.Там човек прехвърля своя нарцисизъм към групата,нацията,расата .Другата част от "синдрома на упадъка" е некрофилията,разбира се тук се няма предвид общо възприетото мислене че некрофилията означава да се извършва полов акт с труп(обикновено женски).Тук се има предвид любов към смъртта,желанието да превърнеш живото в неживо,защото само така ще имаш власт над света,който така те плаши.Имайки силата да отнемеш живот ти ставаш по силен и велик от живота.Такъв човек се интересува само от смъртта,той оживява когато стане въпрос за смърт и разрушения.Стремейки се да преодолее своето безсилие той се опитва да контролира живота.Пример за некрофилен характер е Карл Густав Юнг.По време на пътуването си до Америка,той постоянно говорел на Фройд за открити добре запазени трупове в блатата край Хамбург.Но съчетан с една голяма съзидателност този некрофилен характер не бил толкова силен и довел Юнг до блестящите му прозрения.Третата съставка на синдрома е симбиотично-инцестната фиксация към майката,кръвта,земята,народа......Хитлер е бил чист некрофилен характер,силно нарцистичен и с голяма склонност към симбиотично-инцестна фиксация.За него хората са само предмети и нищо повече,на него му доставя удоволствие да убива заради самото убийство.Да отнеме живот за него е било висша наслада.