Ерик Клептън
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Ерик Клептън британски китарист |
|
 |
|
| Роден: | 30 март 1945 Рипли, Великобритания |
|---|---|
Ерик Клептън (на английски Eric Clapton) е британски рок-китарист, роден като Eric Patrick Clapp на 30 март 1945 година в Рипли, Англия
Съдържание |
[редактиране] Биография
Ерик Клептън е незаконороден син на 16-годишната Патрисия Клап и канадския войник Едуард Фрайър. Бащата се завръща при жена си в Канада още преди раждането му и Ерик израства в дома на дядо си и баба си, които дълго време счита за свои истински родители, а Патрисия - за по-голямата си сестра. Години по-късно майка му се омъжва за друг канадски войник и заминава за Канада. На 9-годишна възраст Ерик разбира истината за родителите си и този факт остава дълбок отпечатък върху характера му. Започва да свири на китара от ранна възраст и за кратко учи в Колежа за изкуства в Кингстън. През 1958 г. рок енд рол - вълната се разпростира върху целия свят. Клептън се интересува повече от корените на тази музика и започва да изследва творчеството на родоначалниците й от Делтата на Мисисипи. Ерик открива, че блусът е подходящ за затворената му и вглъбена натура.
[редактиране] The Yardbirds и John Mayall's Bluesbreakers
След като свири в две по-незначителни групи, през октомври 1963, по покана на Кийт Ралф и Пол Самуел-Смит, се присъединява към ритъм енд блус групата The Yardbirds. В The Yardbirds впечатляващата му техника на свирене, силно повлияна от блуса скоро започва да привлича вниманието на критика и публика. По време на 18-месечния си престой в групата, Клептън записва и първите си албуми Five Live Yardbirds и Sonny Boy Williamson and The Yardbirds. През този период Клептън получава и прословутия си прякор “Slowhand” (“Бавната ръка”), който се ражда от неговия обичай, по време на концерт, да сменя скъсана струна на китарата си под съпровода на бавните ръкопляскания на групата и публиката. През 1965 Клепън напуска The Yardbirds, когато групата започва да се отдалечава от блуса и да се ориентира към по-комерсиално звучене.
Същата година той се присъединява към John Mayall's Bluesbreakers, като китарните му сола се превръщат в основна атракция на концертите на групата и привличат фанатични почитатели. По улиците на Лондон се появяват графити с надпис “Клептън е Бог”. С Bluesbreakers той записва албума Blues Breakers With Eric Clapton.
В началото на 1967 статутът на Клептън като британски китарист номер едно е сериозно разклатен с появяването на Джими Хендрикс. Когато Клептън чува за пръв път потресаващата версия на Хендрикс на песента Killing Floor, той разбира, че в негово лице има почти непобедим съперник. Стилът на Хендрикс оказва голямо влияние върху следващата фаза от музикална кариера на Клептън.
[редактиране] Cream
През 1966 Клептън напуска Bluesbreakers, за да сформира групата Cream, заедно с двамата виртуозни инструменталисти – Джак Брус – бас-китара и Джинджър Бейкър – барабани. Майсторските импровизации на триото и специфичното тежко рок-блус звучене, скоро донасят на Cream международна известност, а на музикантите статут на супер-звезди. От това време са албумите Disraeli Gears (1967), Wheels of Fire (1968), и Goodbye (1969). Виртуозното използване на блусовите форми и фразиране, бързите преходи и жалостивото вибрато, превръщат Клептън в един от най-копираните за времето си китаристи, а невероятната енергия и емоционална наситеност на изпълненията му в такива песни като Crossroads и White Room, остават като стандарти в историята на рок и блус-китарата. Раздирана от личностни и професионални противоречия Cream се разпада, след два финални концерта в Лондонската Royal Albert Hall през ноември 1968.
От това време датира и близкото приятелство на Клептън с Джордж Харисън. Резултат от съвместната им дейност е съавторската песен Badge и участието на Клептън в песента на Харисън While My Guitar Gently Weeps от “Белия албум” на The Beatles. Това приятелство по-късно е подложено на сериозно изпитание, когато Клептън се влюбва в съпругата на Харисън - Пати Бойд. На нея Ерик посвещава две от най-известните си песни Layla и Wonderful Tonight.
[редактиране] Blind Faith, Delaney and Bonnie и Derek and the Dominos
В 1969 Клептън и Бейкър сформират групата Blind Faith с пианиста Стийв Уинууд и басиста Рик Греч. Очакванията на публиката са за нова супер-група, но стилът на Blind Faith, повлиян от Уинууд, е по-мек и фолклорно ориентиран и групата не се радва на комерсиален успех. Музикантите се разделят, след като записват едва един албум.
Клептън е уморен от непрестанното внимание на пресата и очакванията на публиката и решава за известно време да се оттегли от светлината на прожекторите. Той започва турне като поддържащ музикант на американската група Delaney and Bonnie and Friends. Става близък приятел с Делани Брамлет, който го окуражава в опитите му в пеенето и композирането.
Клептън се изявява като способен вокалист в първия си солов албум, който е излиза през 1970 г.
Скоро, след това той привлича студийните музиканти Карл Рейдл – бас-китара, Джим Гордън – барабани и Боби Уитлок – клавишни и образува групата Derek and the Dominos, с Клептън като соло-китарист, вокалист и композитор. Името Derek and the Dominos, произлиза от допусната грешка при представянето на групата при първото им появяване на живо и грешно произнасяне на първоначалното избрано име Eric & The Dynamos. Китаристът Дуейн Олмън от The Allman Brothers Band се присъединява към групата при записването на един от най-добрите албуми на Клептън и станал вече класически Layla and Other Assorted Love Songs (1970). Албумът е силно повлиян от блуса и представя прекрасното взаимодействие на соло-китарата на Клептън и слайд-китарата на Олмън. За съжаление трагични събития белязват кратката история на Derek and the Dominos. По време на записите, музикантите са потресени от новината за неочакваната смърт на Джими Хендрикс. В негова чест те записват една изключителна версия на Little Wing, която включват в албума. Една година по-късно, в навечерието на първото им американско турне, Дуейн Олмън загива при мотоциклетна катастрофа. Към неволите се прибавя и хладното посрещане на албума от критика и публика.
Натрупаното напрежение, както и претърпените любовни разочарования от несподелената любов с Пати Бойд, тласва Клептън към силна зависимост от хероина. Близо три години Клептън напълно се изолира от света, като стига до там, че започва да разпродава китарите си, за да се снабдява с наркотик.
[редактиране] Соло кариера
За да му помогне да излезе от трудното положение, близкият му приятел Пит Таушънд от The Who организира през 1973 г. два концерта в Лондонския Рейнбоу Тиътър, които са записани и служат като основа за албума The Rainbow Concert. Тези концерти са повратна точка в кариерата на Клептън. Той успява да преодолее зависимостта си от хероина и се появява отново на музикалната сцена с нов стил и силно присъствие като вокалист и композитор.
През 1974 г. Клептън издава албума 461 Ocean Boulevard , в който набляга на песните за сметка на китарните импровизации. Неговата версия на I Shot The Sheriff става голям хит като придобива важно значение за разпространението на регето и музиката на Боб Марли пред по-широката аудитория.
Албумът от 1975 There's One In Every Crowd продължава започнатия от 461 Ocean Boulevard стил. Клептън изоставя оригиналното заглавие на албума The World's Greatest Guitar Player (There's One In Every Crowd) (“Най-великият китарист на света (във всяка тълпа има по един)”) макар да разбира, че иронията ще бъде пропусната.
До края на 70-те, Клептън продължава издаването на албуми и изнасянето на концерти, но така и не успява да покрие високите очаквания на публиката и да достигне славата от по-ранните си години.
През 1978 се оженва за Пати Бойд Харисън. Двамата се разделят в края на 1988г.
През този период Клептън отново изпада в зависимост, този път от алкохола. Принуден е да постъпи на лечение в болница и се възстановява в Антигуа, където по-късно ще построи The Crossroads Centre – център за рехабилитация от алкохолни и наркотични зависимости.
През 80-те години единствено албумът Journeyman е приветстван по-възторжено от критиката и бележи сериозното завръщане на Клептън към блус-корените му.
90-те години, отново са белязани от трагични събития. На 27 август 1990, китаристът Стиви Рей Вон, който е на турне с Клептън и двама души от техния помощен персонал, загиват в катастрофа с хеликоптер. Малко след този трагичен случай, на 20 март 1991г., четиригодишният му син, Конър, загива, след като пада от 53-ия етаж на нюйоркски небостъргач. Скръбта от тежката загуба, Клептън претворява в песента Tears In Heaven. Тази песен, както и излезлият през 1992г. акустичен концертен албум Unplugged спечелват 5 награди “Грами”. През 1994г. с албума From The Cradle, Клептън отдава почит към блус-учителите си като записва версии на класически блус-песни.
През 1997г. печели “Грами” за песента Change the World.
През 1999г., след два неуспешни брака, Клептън (по това време 56-годишен) се оженва за 25-годишната Мелия МакЕнери, от която има три дъщери.
Съвместният му албум с американската блус-легенда Б.Б.Кинг Riding With The King става златен.
Ерик Клептън е единственият музикант, който е вписван три пъти в Залата на Славата на Рок енд Рола (Rock & Roll Hall Of Fame) (като член на The Yardbirds, Cream и като самостоятелен артист).
На 24 юни 1999, Клептън продава чрез Аукционната Къща “Кристис” 100 от китарите си (включително и "Brownie", с която записва Layla) като събира близо 7 милиона долара за учредената от него фондация за борба срещу алкохолните и наркотични зависимости.
През май 2005г. Клептън, заедно с Джинджър Бейкър и Джак Брус се събират за четири знаменателни концерта на Cream в Лондонската Royal Albert Hall.
[редактиране] Китарите на Клептън
През годините Ерик Клептън ползва различни модели китари.
В началото на кариерата си, той използва Gibson Les Paul от 50-те години, което помага на Гипсън да изкара отново на пазара оригиналния си модел.
В Cream, Клептън продължава да използва модели на Гипсън, включително и Les Paul (която е открадната) и Gibson ES-335, но най-популярната му китара през този период е Gibson SG – модел 1961г. Тази китара е известна, както със специфичният си звук (който Клептън описва като “женски”) така и с атрактивния си вид – изрисувана в психиделик-стил. Клептън свири с Gibson SG и на записите на While My Guitar Gently Weeps и Sunshine Of Your Love.
По-късно, може би под влиянието на Джими Хендрикс, Клептън започва да използва Fender Stratocaster. Най-известният модел от тази серия е “Blackie”, правена специално за него по поръчка.
През 1988 фабриката за китари Fender създава моделът Eric Clapton Stratocaster.
[редактиране] Дискография
- 1970 Eric Clapton
- 1970 Layla and Other Assorted Love Songs (as Derek and the Dominoes)
- 1972 History of Eric Clapton (compilation)
- 1972 Eric Clapton at His Best (compilation)
- 1973 Clapton (compilation)
- 1973 Live at the Fillmore (as Derek and the Dominoes) (Live 1970)
- 1973 Eric Clapton's Rainbow Concert (Live 1972)
- 1974 461 Ocean Boulevard
- 1975 There's One in Every Crowd
- 1975 E.C. Was Here (Live 1975)
- 1976 No Reason to Cry
- 1977 Slowhand
- 1978 Backless
- 1980 Just One Night (Live 1979, Double Disc Set)
- 1981 Another Ticket
- 1982 Time Pieces: Best Of Eric Clapton (1970-1978)
- 1983 Money and Cigarettes
- 1984 Too Much Monkey Business
- 1984 Backtrackin'
- 1985 Behind the Sun
- 1986 August
- 1987 The Cream of Eric Clapton
- 1988 Crossroads
- 1989 Homeboy
- 1989 Journeyman
- 1990 The Layla Sessions (as Derek and the Dominoes) (20th Anniversary Edition, Box Set)
- 1991 24 Nights (Live 1990)
- 1992 Rush
- 1992 Unplugged (Live 1992)
- 1994 From the Cradle
- 1995 The Cream of Clapton
- 1996 Crossroads 2: Live in the Seventies (Live from 1974 to 1978, Quadruple CD Set)
- 1998 Pilgrim
- 1999 The Blues (Double Disc Set)
- 1999 Clapton Chronicles: The Best of Eric Clapton
- 2000 Riding With the King (with B.B. King)
- 2001 Reptile
- 2002 One More Car, One More Rider (Live 2001)
- 2004 Me and Mr. Johnson (an album of Robert Johnson covers)
- 2004 Sessions for Robert J.
- 2005 Back Home
