Дефекация

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Дефекация (или изхождане в разговорния език) е акт или действие, при което живият организъм изхвърля твърд или полутвърд отпадъчен материал от храносмилателния тракт. Хората отделят твърди отпадъци между няколко пъти дневно до няколко пъти седмично, а някои с лениви черва или запек - до един път седмично. Вълнообразните движения от мускулни контракции, познати като перисталтика на стените на червата, придвижват фекалната материя през храносмилателния тракт към ректума.

Ампулата на ректума (анатомично позната като ampulla recti) служи за временно хранилище за отпадъчния материал. Когато стените й се разтеглят от постъпващия материал, специални нервни рецептори за разтягане, разположени в стената на ректума, стимулират позив за дефекация. Често, ако нуждата не бъде задоволена навреме, отпадъците от ректума се връщат обратно в дебелото черво, където продължава абсорбирането на вода. Ако дефекацията се отлага за по-продължително време (човек се стиска), фекалната материя се втвърдява, което предизвиква запек.

Когато ректумът е пълен, увеличаването на вътрешноректалното налягане разтваря стените на аналния канал, позволявайки на фекалната материя да навлезе в канала. С изтласкването й ректумът се свива и перисталтична вълна избутва изпражненията извън ректума. Мускулите на вътрешния и външния сфинктер разтварят ануса и позволяват изпражненията да бъдат пропуснати.

По време на дефекация гръдните мускули, диафрагмата, стомашните мускули и тазовата диафрагма оказват налягане върху храносмилателния тракт, а дишането временно се прекратява, докато дробовете изтласкват диафрагмата надолу, за да окажат натиск. Кръвното налягане се увеличава в цялото тяло, а количеството кръв, изпомпвано от сърцето, намалява. Познати са случаи на смърт по време на напъване за дефекация, защото повишеното кръвно налягане предизвиква пробив на аневризмата или отлепяне на тромбоцит (така намира смъртта си Елвис Пресли).

Клекналата стойка прави дефекацията по-лесна и пълна, защото клечането освобождава ректалния канал и изисква по-малко напрягане на мускулите за изпразване на ректума. Освен това клечането е по-хигиенично, тъй като се избягва инфекция от евентуално заразена тоалетна чиния, а и в клекнало положение бутовете на задните части се разтварят напълно и изхождането става чисто (по-малко се замърсяват анусът и задните части).

Дефекацията може да бъде и неконтролируема. Загубата на контрол може да бъде причинена от физическо увреждане, силни емоции, намалена абсорбация на вода в дебелото черво (диария). Виж мед. инконтиненция за повече информация.

Позата и времетраенето на дефекацията зависят от културните особености. В някои части на света като Източна Азия, в селските райони на България, Близкия Изток е общоприето да се кляка (обикновено става в т.нар. клозет, който представлява външна постройка с дупка в пода), докато в повечето от Западните държави се използва тоалетна чиния (тоалетна-стол). Също така при различните нации анусът може да бъде изчистен с вода (чрез поливане или на биде), тоалетна хартия, листа, царевична шума (в Япония) и т.н.

Редица съвременни изследвания върху хемороидите, апендисита, рак на червата и други откриват очевидната липса на тези заболявания при нациите, където масово се прилага клекнала стойка при дефекация. Скорошно научно изследване доказва, че дефекацията в седнало положение е непълна и създава условия за развитието на заболявания[1].