Валери Петров
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Валери Петров български писател |
|
| Роден: | 22 април 1920 София, България |
|---|---|
Валери Петров (псевдоним на Валери Нисим Меворах), (р. 1920), български поет, сценарист, драматург и преводач от еврейски произход. Майка му е учителка по френски език (и не е италианка, а българка), а баща му - професор по правни науки.
Валери Петров учи в италианското училище в София, което завършва през 1939 г. През 1944 г. завършва медицина в Софийски университет.
На 15 години В. Петров издава първата си самостоятелна книжка - поемата “Птици към север”. По-късно пише поемите: “Палечко”, “На път”, “Ювенес дум сумус", “Край синьото море”, “Тавански спомен” и стихотворния цикъл “Нежности”.
През есента и зимата на 1944 г. работи в Радио "София", после участва във втората фаза на Отечествената война като военен писател (в редакцията на в. "Фронтовак").
След войната е един от основателите и заместник-главен редактор на в. "Стършел" (1945 – 1962). Служи като лекар във военна болница и в Рилски манастир.
От 1947 до 1950 г. работи в българската легация в Рим като аташе по печата и културата. През тези години пътува до Америка, Швейцария, Франция като делегат на различни форуми. На 19 юни 2006 на 86 годишна възраст получава от Министерство на културата наградата „Христо Г. Данов“ за цялостен творчески принос.
Заниманията му в България са разнообразни:
- Редактор в Студия за игрални филми.
- Редактор на издателство "Български писател".
- Народен представител във ВНС.
Автор е на сценарии на игралните филми: "Точка първа" (1956), "На малкия остров" (1958), "Слънцето и сянката" (1962), "Рицар без броня" (1966), на няколко киноновели и анимационни филми.
Продуктичността му като поет, драматург и преводач е значителна:
- 1945 г. излиза стихотворния цикъл “Стари неща малко по новому”
- 1949 г. излиза стихосбирката му "Стихотворения".
- 1960 г. излиза поемата му "В меката есен", за която получава Димитровска награда.
- 1958 г. излиза пътеписът "Книга за Китай".
- 1962 г. се поставя "Импровизация", в съавторство с Р. Ралин и излиза сборникът му "Поеми".
- 1965 г. излизат пиесата му "Когато розите танцуват" и пътеписът "Африкански бележник".
- 1970 г. излизат сатиричните стихотворения и поеми "На смях".
- 1970–1971 г. излизат преводите му на "Комедии" (в 2 т.) от Уилям Шекспир.
- 1973–1974 г. излизат преводите му на "Трагедии" (също в 2 т.) от У. Шекспир.
- 1977 г. - "Бяла приказка"
- 1978 г. - "Копче за сън"
- 1986 г. излизат "Пет приказки".
- 1990 г. излизат избраните му произведения в 2 т.
