Балкарци
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Балкарци малкъар |
|
|---|---|
| Общ брой: | около 60 хил. |
| Значителен брой в: | Русия (Южен федерален окръг) |
| Език: | руски, Карачаево-балкарски |
| Религия: | ислям, православие |
| Сродни етнически групи: | други тюркски народи |
Балкарците, наричани по-рядко Балкари (карачаево-балкарски:малкъар, мн. число малкъарла) са тюркски народ, населяващ Кавказкия регион, титулен народ в Кабардино-Балкария. Teхният карачаево-балкарски език е кавказки език, от северозападната (куманска) подгрупа на тюркските езици. Карачаево-балкарски език е близък до кримскотатарския и кумикския език. Според някои изтоици балкарците са наследници на Батбаяновите прабългари, останали в земите на Велика България, които по-късно падат под властта на хазарите.
В наши дни балкарците наброяват около 60,000 души и населяват главно руската република Кабардино-Балкария.
Етнонимът балкарци произлиза от названието на прабългарите болгар или булгар. Този факт още веднъж подкрепя теорията, че днешните балкарци са наследници на Батбаяновите българи (уногундури), останали по земите на Велика България след миграцията на прабългарите в Поволжието и на Балканите.
През 1944, по време на Сталинoвите репресии, балкарците са обвинени от съветския диктатор за сътрудничество с Нацистка Германия, сле дкоето започва пълната им депортация в Сибир и Средна Азия. Кабардино-Балкарската АССР е преименувана в Кабардинска АССР до 1957 година, когато балкарците са реабилитирани и им е позволено да се завърнат в родината си.
