Атентат в църквата „Света Неделя“
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Атентатът в църквата „Света Неделя“ е най-тежкият терористичен акт в историята на България, а по това време и в света, доколкото под терористичен акт се има предвид действие на отделна въоръжена група. Проведен е на 16 април 1925, Велики четвъртък, когато група крайнолеви дейци на Военната организация (ВО) на Българската комунистическа партия (БКП) взривява покрива на църквата „Света Неделя“ в София. По това време в нея се провежда церемонията по погребението на генерал Константин Георгиев, убит на 14 април от други дейци на комунистите. Целта на атентата е да бъде ликвидиран военния и политическия елит на страната, включително цар Борис III.
Съдържание |
[редактиране] Обстановка в страната
След провала на Септемврийското въстание през 1923 БКП е забранена от Върховния касационен съд на 2 април 1924. БКП не изпълнява решението и продължава дейността си в нелегалност. Правителството арестува и убива без съд много нейни активисти, което нанася тежък удар по структурите й. Набиращият сила ултраляв уклон в БКП решава да отвърне на удара с насилие. Към Централния комитет (ЦК) на БКП е създадена Специална наказателна група, включваща Яко Доросиев, о.з. капитан Иван Минков и Вълко Червенков, със задача извършване на убийства на хора на възлови длъжности в армията, полицията и висши държавни служители. Военната организация на БКП, ръководена от о.з. майор Коста Янков и Иван Минков, организира малки терористични групи („шесторки“). Същевременно, полицията продължава относително успешно да унищожава нелегалната структура на БКП.
През декември 1924 г. група дейци на Военната организация вербува Петър Задгорски, клисар на църквата „Света Неделя“. Димитър Хаджидимитров и Димитър Златарев, ръководител на секцията по въоръжението във ВО, предлагат да се убие директорът на полицията Владимир Начев и по време на опелото му да се извърши мащабен атентат. Те се надяват по този начин да ликвидират голям брой ключови фигури в полицейската и военната йерархия и да намалят натиска, оказван върху БКП от властите. Според историка Георги Марков, идеята е приета ентусиазирано от Станке Димитров, секретар на ЦК, който в началото на 1925 я излага в срещи с Георги Димитров и Васил Коларов, по това време генерален секретар на Коминтерна. Те не одобряват предложението, тъй като смятат, че подобно действие трябва да бъде предшествано от подготовка за мащабно въстание.[1]
Междувременно правителството засилва действията си срещу нелегалната БКП. На 11 февруари е арестуван, изтезаван и убит влиятелният функционер на софийската организация на БКП Вълчо Иванов. На 10 март е приета промяна в Закона за защита на държавата, която увеличава правомощията на властите - смъртна присъда се полага не само за дейците на БКП, но и за тези, които им помагат и ги укриват. На 26 март е убит Яко Доросиев, ръководител на секцията по оперативната дейност към ВО. Тези събития заплашват физическото оцеляване на лидерите на организацията в България и допълнително изнервят ръководителите на ВО. Те заявяват, че са готови да осъществят плана си, въпреки неодобрението на Коминтерна и голяма част от ръководството на БКП. Съществува хипотеза, че са действали с подкрепата на съветското Главно политическо управление, която не е потвърдена с документи. Въпреки това е известно, че те са били в пряк контакт със съветските служби, поради което са можели да си позволят да отхвърлят позицията на Васил Коларов от Москва [2]. Според историка Стойчо Грънчаров “големите средства за издръжка и въоръжаване на терористите, включително фаталния взрив, идват от Комунистическия Интернационал”[3]. Това може да бъде вярно само в преносен смисъл, тъй като Коминтерна по устав и на практика се занимава с политическа, а не с военна дейност. По-скоро може да се твърди, че финансирането е от съветското разузнаване.
[редактиране] Извършване
Атентатът е добре планиран двустепенен акт. Първо се убива достатъчно високопоставена жертва, чието опело да събере политическият и военен елит в църквата „Света Неделя“ и тогава тази църква се взривява.
Ръководството на ВО възлага извършването на атентата на една от „шесторките“, ръководена от Петър Абаджиев, който влиза в контакт с клисаря Петър Задгорски. С негова помощ в продължение на няколко седмици Петър Абаджиев и Асен Павлов внасят на тавана на църквата общо 25 kg експлозив. Той е монтиран в един пакет над една от колоните на основния купол, разположена при южния вход на сградата. Експлозивът трябва да бъде взривен с бикфордов шнур с дължина 15 m, с което да се даде на атентаторите възможност да избягат.
Поради засилената охрана на директора на полицията Владимир Начев, ВО решава да избере друга жертва, чието погребение да послужи като примамка за атентата. В 20 ч. на 14 април о.з. генерал Константин Георгиев, депутат от управляващия Демократически сговор, е убит от Атанас Тодовичин пред църквата „Свети Седмочисленици“, където отива за вечерната служба, заедно с внучката си.
Опелото на генерал Георгиев е насрочено за 16 април, Велики четвъртък. За да увеличат броя на жертвите сред офицерството, организаторите разпращат фалшиви покани от името на Дружеството на запасните офицери. В 7 ч. сутринта Задгорски пуска на тавана на сградата Никола Петров, който трябва по негов знак да предизвика експлозията. Траурното шествие влиза в църквата в 15 ч. Службата се ръководи от софийският митрополит Стефан, бъдещ български екзарх. Първоначално ковчегът е поставен до колоната, която трябва да бъде взривена, но след това е преместен по-напред, поради големия брой хора, дошли на церемонията. Така по случайност най-видните присъстващи са отдалечени от мястото на взрива.
Съгласно плана на атентаторите, когато хората са събрани и службата започва, Петър Задгорски дава знак на Никола Петров да взриви експлозива, след което двамата напускат сградата. Това става около 15:20 ч. Експлозията събаря главния купол на църквата, затрупвайки вътре множество хора. Взривната вълна в затвореното помещение нанася допълнителни поражения.
[редактиране] Жертви
При атентата в „Света Неделя“ загиват около 150 души, други умират по-късно от раните си, и така общият брой на жертвите е 213. Ранените са 500. Загиват 12 генерали, 3 депутати и множество граждани, включително деца. По случайност, всички членове на правителството се отървават само с леки наранявания. Цар Борис III не е в църквата, тъй като присъства на погребенията на убитите в атентата срещу него в прохода Арабаконак два дни по-рано.
Сред жертвите са:
- генерал Калин Найденов, военен министър по време на Първата световна война
- генерал Стефан Нерезов, командвал Първа българска армия при Дойран
- генерал Кръстю Златарев, командвал Единадесета македонска пехотна дивизия по време на Първата световна война
- генерал Иван Попов
- генерал Григор Кюркчиев
- полковник Стефан Нойков
- майор Никола Рачев, политически секретар на Военния съюз
- полковник Ангел Сребров
[редактиране] Преки и непреки извършители
[редактиране] Военна организация (ВО) на БКП
- о.з. майор Коста Янков
- о.з. капитан Иван Минков
- Димитър Златарев, ръководител на секцията по въоръжението
- Марко Фридман, ръководител на секция към ВО
[редактиране] Преки извършители
- Петър Задгорски, клисар на църквата „Света Неделя“
- Петър Абаджиев пренася взрива
- Асен Павлов пренася взрива
- Атанас Тодовичин застрелва о.з. генерал Константин Георгиев
- Никола Петров пали фитила на взрива.
- Димитър Златарев - участник
[редактиране] Преки последици
ЦК на БКП осъжда атентата в „Света Неделя“ като „нецелесъобразен“ скоро след извършването му. Вечерта на 16 април в страната е обявено военно положение. Започват масови арести и убийства без съд и присъда на активисти на опозицията без разлика на отношението им към атентата. Потърпевши са и противопоставящите се на правителството интелектуалци. Репресиите са организирани от Военния съюз с подкрепата на правителството. Те остават в историята като априлските събития от 1925г..
Сред убитите са ръководителите на военната организация на БКП Коста Янков и Иван Минков. Част от организаторите на атентата, като Димитър Златарев, Петър Абаджиев и Никола Петров успяват да избягат през Кралството на сърби, хървати и словенци в Съветския съюз. Изоставен от съучастниците си, Петър Задгорски се предава на полицията и прави самопризнания.
Делото за атентата е гледано от военен съд от 1 до 11 май в София. Смъртни присъди получават Петър Задгорски, подполковник Георги Коев, в чиято къща се укрива и е убит Иван Минков, и Марко Фридман, ръководител на секция във ВО. Задчно на смърт са осъдени и Станке Димитров, Петър Абаджиев, Димитър Грънчаров, Николай Петрини и Христо Косовски, като последните трима вече са убити през предходните седмици.
Марко Фридман, най-високопоставеният от обвиняемите, признава, че организацията е финансирана и снабдявана с оръжие от Съветския съюз, но прехвърля отговорността за атентата върху Коста Янков и Иван Минков, които според него са действали без съгласието на ръководството на БКП.
Военното положение е отменено на 24 октомври.
[редактиране] Бележки
- ↑ Георги Марков. Покушения, насилие и политика в България 1878-1941, С. 2003, с.223
- ↑ Георги Марков. Камбаните бият сами. Насилие и политика в България 1919–1947. София, 1994, с. 72
- ↑ Елена Стателова и Стойчо Грънчаров. История на нова България, 1878-1944, т. ІІІ, С. 1999, с. 421
[редактиране] Източници
- Г. Марков, „Покушения, насилие и политика в България 1878-1947“, Военно издателство, София, 2003, ISBN 954-509-239-4
- П. Пешев, „Историческите събития и деятели“, 3 изд., Издателство на БАН, София, 1993, ISBN 954-430-155-0
- "80 години от атентата в църквата „Света Неделя“", Борислав Гърдев в mediatimesreview.com
