Закон за защита на държавата
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Законът за защита на държавата (ЗЗД) е гласуван от ХХI ОНС на 4 януари 1924 г. и влиза в сила с Указ № 2 от 23 януари 1924 г.
Със ЗЗД се забранява съществуването на всички видове организации, групи, сдружения и други, които използват нелегални структури и революционни методи за постигане на своите цели. Чрез този закон правителството на Александър Цанков се стреми да узакони разправата с някои от политическите си противници и терора след Юнското и Септемврийското въстание от 1923 г.
През април 1924 г., въз основа на закона, Върховният касационен съд обявява за разтурени БКП, Партията на труда, Комунистическия младежки съюз, Общия работнически синдикален съюз и кооперация Освобождение, като имотите им се отнемат.
Впоследствие ЗЗД многократно е допълван и променян.
На 16 март 1925 г. НС приема изменение на ЗЗД. Увеличени са наказанията за много от провиненията. Прибавени са още 7 нови члена, а част от съществуващите са изменени като целта е увеличаване на присъдите със смъртно наказание. На основание на това изменение, още на 18 март НС отнема мандатите на 6 депутати комунисти.
През юли 1934 г. ЗЗД е допълнен за пореден път, с което се намаляват възможностите за обжалване на произнесените присъди.
Най-големи промени в закона са направени по време на Втората световна война, до 9 септември 1944 г. Санкциите се увеличават и се налагат и за най-малки прояви на неподчинение. Смъртното наказание заляга в почти всички текстове на ЗЗД, като то не се отменя дори когато касае непълнолетни.
ЗЗД е премахнат от правителството на Отечествения фронт с наредба-закон на 16 октомври 1944 г.
