Анри Поанкаре

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Анри Поанкаре френски математик
Роден:	29 април 1854 Нанси, Франция
Починал:	17 юли 1912 Париж, Франция

Жул Анри Поанкаре (фр. Jules Henri Poincaré) е един от най-великите френски математици за всички времена. Един от най-големите гении, които познава светът.

Роден е на 29 април 1854 г. във френския град Нанси. Майка му е Южени Лоноа, баща му Леон Поанкаре е професор по медицина. Братовчед на Анри Поанкаре е Реймон Поанкаре, който е пет пъти министър председател на Франция и президент по време на Първата световна война. Като дете Анри учи в местния лицей, от 1862 до 1873 г. Още там проличава всестранната му развитост във всички области на науката и изключителният му математически талант. Учителите му го наричат "чудовищен" математик. През 1873 г. постъпва в Екол политехник и го завършва през 1875 г. Тук проявява особена усърдност и страст към всички точни науки. Има невероятна памет и способност да онагледява всяко математическо понятие, което му помага доста, тъй като е късоглед и трудно успява да види написаното на черната дъска. Поанкаре е ученик на Шарл Ермит. След завършването на Екол политехник учи в Екол де мин (École des Mines), след което става минен инженер докато пише докторската си дисертация. През 1879 г. защитава докторска теза по диференциални уравнения пред комисия от университета в Париж. Следващите две години преподава математически анализ в университета в Каен. Благодарение застъпничеството на Ермит успява да получи място в катедрата по математическа физика и вероятности в Сорбоната през 1881 г. Поанкаре оставя огромно математическо наследство, обхващащо най-различни клонове на математиката: небесна механика, топология, механика на флуидите, специална теория на относителността, диференциални уравнения, философия на науката и много други, като изследва и връзките между отделните клонове. Разработва, още преди 1884 г., теорията на автоморфните функции, които той нарича фуксови функции. През 1895 г. публикува "Analysis situs" (букв. "Анализ на положението"), което се счита за първото системно изложение на топологията. Създател е на теория на функциите на много комплексни променливи (многомерен комплексен анализ) и на алгебричната топология. В свое съчинение посветено на задачата за трите тела допуска грешка, от която впоследствие развива теорията на хаоса. Има основен принос в алгебричната геометрия (дава доказателства на твърдения на Севари, Енрикес и Кастелнуово), както и в теорията на числата. От дяловете на физиката изучава и допринася за развитието на: теория на еластичността, термодинамиката, оптиката, теория на потенциала, електричеството, теория на относителността, космологията и др. Полага големи усилия в популяризирането на науката във Франция по онова време, пишейки редица научнопопулярни статии. Член е на Академия на науките от 1887 г., а от 1906 г. е и нейн президент. Ученик на Анри Поанкаре е видният наш математик Кирил Попов.

[редактиране] Външни препратки

• Биография на Поанкаре (на английски)
• Цитати на Поанкаре (на английски)