Яна Язова
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Яна Язова
| Яна Язова българска писателка |
|
| Родена: | 23 май 1912 Лом, България |
|---|---|
| Починала: | 9 юли 1974 София, България |
Яна Язова в псевдоним на българската писателка Люба Тодорова Ганчева.
Съдържание |
[редактиране] Биография
Произхожда от семейство на интелектуалци. Баща й Тодор Ганчев е доктор на философските науки, завършил в Цюрих, Швейцария. Дядото по майчина линия на Язова се е казвал Стойко Христов Бешикташлиев от Калофер. Забележете Христов. Баща му е Христо. А сега направете логичната връзка с описаният от Захари Стоянов в “опита” му за биография на Христо Ботев случай във воденицата накрая на Букурещ. Само, че трябва да заместите името на другия спътник от Христо Карловчанинът на Христо Калоферчанинът . Той е прадядото на Яна Язова, той е на снимката до Левски и най-накрая той е вуйчо на Ботев. Казвал се е Христо Стоев Дрянков. Неин родственик е българският етнограф, библиограф, краевед и книжовник акад. Никола Начов. Завършва гимназия в София (1930) и славянска филология в Софийския университет (1935). Публикува стихове, разкази, статии, пътни бележки в периодичния и литературния печат: във вестниците „Литературен глас“, „Литературен преглед“, „Развигор“, „Вестник на жената“, „Дневник“, „Мир“, „Зора“ и в списанията „Светулка“, „Другарче“, „Вяра и живот“ и др. Заедно с Александър Балабанов издава през 1941–1943 списание за деца „Блок“. Член на Дружеството на детските писатели, Дружеството на жените писателки и на Българския ПЕН-клуб. Нейното убийство на 9 юли 1974 год. от ДС съвсем не е случайна. Тогава на Бузлуджа проехтяват първите взривове за строителството на един огромен паметник.
[редактиране] Критически бележки
Първите й три книги са стихотворни сборници. Тематичните мотиви в тях са свързани с чувствения живот на жената, с мистичната сила на природните стихии, с националната съдбовност и символика. Това, което ги отличава от общата интимно-сантиментална гама на женската поезия през 30-те г., е социалната тема. В стиховете на Яна Язова се появяват образи от социалното дъно — гамени, просяци, циганки, проститутки. Поетесата прониква в психиката на социалните низини и предусеща гнева и озлоблението, които ще разрушат устоите на обществото. Както в лириката, така и в прозата си тя проявява влечение към психологичното. Стиховете й са наситени с екстатични изживявания, с разпокъсани халюцинаторни видения и болезнена тоналност. В най-добрите й творби върху психологическия мотив се наслагват имажинистки елементи — рустикални пейзажи и образи на атавистичното и дивото, които сгъстяват драматизма на емоционалното и смисловото внушение. В прозата си Яна Язова търси измеренията на необикновената личност, бунтарството на духа срещу предразсъдъците и съдбата („Капитан“). Творческите й пристрастия са свързани с историята. Драмата „Последният езичник“ е посветена на покръстването и борбата на престолонаследника Владимир срещу византизацията на българската държава. Драматургичната интерпретация извисява образа на ослепения княз до трагизма на самотното прозрение, до пророческо обобщение за национално-историческото битие. Пиесата е преведена на немски език от проф. Ал. Балабанов. Яна Язова създава и първия исторически роман с небългарска тематика — „Александър Македонски“. За целта тя посещава Сирия, Египет, Палестина, Турция. Книгата е завършена до края на 1944, но от нея са отпечатани само 8 коли. Бурните политически промени отхвърлят в забвение това интересно произведение. Деветосептемврийските събития бележат прелом в творческия път и житейската съдба на Яна Язова. Обречена на изолация и принудително мълчание в продължение на три десетилетия, тя успява да надмогне несправедливия жребий и през тези години създава книгата на своя живот — историческата трилогия „Балкани“. Романите „Левски“, „Бенковски“ и „Шипка“ (части от трилогията) са широко епично платно за национално-освободителното движение на българите в края на турското робство. Художествената уникалност на това голямо творческо дело се дължи на свободното съчетаване на разнообразни жанрови и текстови характеристики. Фикционалният епически свят е в синтез с документално-фактологични изследвания, есеистичен коментар, легендарни текстове и биографични портрети. Нестандартността в подхода към историческото време разширява неговите граници, повествованието навлиза в дълбочината на древни културни пластове. Философско-историческата идея обхваща не само масовия порив към свобода и героизъм, но извежда и значението на моралния абсолют в лицето на Водача като пример за святото дело. Но и тази мащабна епопея има драматична съдба. Завършена през 1962, предложена за печат, препоръчана с високи оценки от писателите Д. Талев и Г. Томалевски, тя е отхвърлена формално на основата на абсурдно и догматично рецензентско съчинение, зад което мимикрира политическата цензура и дискриминацията спрямо т. нар. буржоазни писатели от страна на тоталитарната власт. Трилогията е отпечатана за пръв път 25 г. след написването й и 13 г. след смъртта на авторката. В оцелялата част от архива на Яна Язова чакат своя час още 3 белетристични произведения, принадлежащи на българската култура.
[редактиране] Любопитни факти
Обществена тайна е, че Яна Язова е протеже и любовница на проф. Александър Балабанов. Той е неин покровител и меценат, почти целият и живот преминава в неговата сянка. Той осуетява сватбата й и всичките й опити да се откъсне от него са неуспешни. Мистерията около смъртта й е наистина голяма, но се съмнявам, че не се знае, кой е извършителят на това грозно убийство (Яна Язова е убита в жилището си в София, а трупът е оставен да се разложи, за да се заличат следите на престъпника). Под покровителството на проф. Ал. Балабанов, Яна Язова си позволява някои дързости — обижда Дора Габе и другите жени, членове на Съюза на Българските Писатели. Интересна е също и смъртта на романа „Левски“. След като ръкописът е откраднат, П. Величков се заема да издирва крадецът. Тодор Живков привиква Величков при себе си и заявява, че романът ще бъде издаден, но крадецът няма да се закача. Яна Язова е псевдонима, който проф. Ал. Балабанов дава на писателката. Все още мистерията около смъртта на Яна Язова не е разкрита!
[редактиране] Произведения
[редактиране] Стихотворения
- През зимата — първата публикация (1930)
- Циганка (1931)
- Яз (1931)
- Дъждовни капки (1937)
- Кошмар
- Маска
- Ние - тука...
- Неверница
- Плътта
- Октомври
- Дърво
- В тинята
- Скръб
- Гамени
- Вълни
- В нощта
- Рози
- Много късно
- Край канала
- Снежни думи
- Мъгла
- Бедни думи
[редактиране] Романи
- Ана Дюлгерова (1936)
- Капитан (1940)
- Александър Македонски (1944)
- Война (1945-1946-2001)
- Голямо и малко (1946-2003)
- Левски — първи том от трилогията „Балкани“ (1987)
- Бенковски — втори том от трилогията „Балкани“ (1988)
- Шипка — трети том от трилогията „Балкани“ (1989)
- Соления залив
- Мойра — епистоларният роман на Яна Язова и Александър Балабанов (състав., предг. и бележки Цв. Трифонова — 1996)
[редактиране] Поезия
- Язове — дебютна стихосбирка (1931)
- Стихотворения — стихосбирка (1931) подлежи на проверка!
- Звезда на моряка — стихосбирка (1932) подлежи на проверка!
- Бунт — стихосбирка (1933-1934)
- Кръстове — стихосбирка (1934)
- Сноп ІІ — сборник стихове (1937)
- Лица в черти, стихове и колелца (1941)
[редактиране] Разкази
- Герой — детски сборник (анималистичен бисер) (1941)
- Коледен сън на един гащат петел — библейски опус
- Златната ръка на Света Богородица — библейски опус
- Първото червено яйце — библейски опус
- Последният приятел — анималистичен бисер
- Златан козарят
[редактиране] Драми
- Последният езичник — в 3 действия (1940)
[редактиране] Приказки
- Приказка за морето — детска приказка
[редактиране] Афоризми
- Сол и пипер — 500 афоризми и 50 карикатури на Балабанов (1963)
- Златни искри на съдбата — 272 афоризма (1963)
[редактиране] Източници
- „Речник по нова българска литература (1978–1992)“, Хемус, С. 1994; автор на статията: Цвета Трифонова.
- Афоризми, сентенции. ЦДА, ф. 1 400, оп. 1, а. е. 57.
- Шопенхауеровото ръкописно наследство. „Оракул“ от Грациян (прев.). ЦДА, ф. 1 400, оп. 1, а.е. 77.
- ЯНА ЯЗОВА. Язове, С., 1931
- ЯНА ЯЗОВА. Кръстове. С., 1934
