Чуждица
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Чуждицата или заемката е дума взета от един чужд език и използвана в родния език. Чуждицата може да се разглежда като оксиморон, тъй като например според библията всички езици са произлезли от един общ език. Въпреки това дори това твърдение да е вярно, езиците са се разграничили толкова един от друг поради исторически, географски и други фактори, че вече ясно може да се определи в някои случаи кога дадена дума от един език се използва в друг.
Използването на чуждици в много случаи не е случайно. Чуждици се използват, когато чуждият език има по-голямо влияние върху местния. През последните няколко века се наблюдава феноменът на глобалният език при който един език доминира в голяма част от света. Такива езици са били гръцкият, латинският, френският и сега английският. Интересно е да се отбележи, че въпреки наличието на световен език, местният език може да продължи да заема чуждици и от други езици.
Съвсем естествено е и българският език подобно на много други езици да заема чуждици. Тенденцията е колкото повече време изминава толкова по-малко използващите даденият местен език да не се замислят откъде идва дадената чужда дума. Например, малко хора се замислят често, че думи като чешма, памук и зехтин са турски думи, тъй като те са придобили такава употреба, че се считат за български думи. В българският език има ясно влияние от английски отскоро, руски, немски и френски, от турски заради Турското владичество и до известна степен и от гръцки заради общата история на двата народа. Въпреки чуждото влияние, най-голямата част от езиковото богатство на българският език е славянска, заради което той се причислява към южнослвянската езикова група.
По време на Възраждането в България се наблюдава тенденцията за ограничаване на чуждиците и използването на български думи или дори измислянето на нови български думи, за да се избегне използването на чуждици. В Квебек политиката за чуждици е приоритет, например, френската дума за електронна поща използвана и във Франция е дошла от Квебек, въпреки че много други езици използват английската чуждица.
Някои езици имат официални контролни органи, които да водят официалната политика за даден език. Такива органи са например Института за български език, Френската академия, и т.н.. Други езици като английският например не се регулират официално.
