Чернево
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Чернево е село в Североизточна България. То се намира в община Суворово, Варненска област. Старото му име е Кара хюсеин.
| Чернево | |
|---|---|
 |
|
| Данни | |
| Област: | Варна |
| Община: | Суворово |
| Население: | 1 289 (13/09/2005) |
| Надм. височина: | ? м |
| Пощ. код: | 9174 |
| Тел. код: | 051537 |
| Геогр. положение: | 43° 18' сев. ш. 27° 36' изт. д. |
| МПС код: | В |
| Кмет или наместник | |
| Георги Драгнев | |
Част от данните не са попълнени, но бихте могли да ги добавите.
Съдържание |
[редактиране] География
[редактиране] История
село Чернево е получило името си от дядо Черньо. По времето на турското робство дядо Черньо е бил прочут борец (тогава модата накарала много турци да се запалят по борбата). Наричали са го Черньо Куйрюкли (не съм сигурен за правописа), което на турски означава опашатия. Наричали са го така, защото гръбначния му стълб бил по-дълъг отколкото на другите хора и се забелязвала малка подутина в долната част на гърба, като опашка. Веднъж турския наместник (за съжаление не съм запомнил името му) в най-близкия град Суворово решил да изправи своя пехливан (борец) срещу дядо Черньо (разбира се тогава той още не бил дядо). Предложил му залог — ако пехливана победи — главата на дядо Черньо ще падне, в противен случай — ще го награди богато. Дядо Черньо помислил и предложил на турчина друг вариант — съгласен е на двубоя и ако падне — нека да падне и главата му, но ако победи — тогава всички турци от селото трябва да се изселят. Сами разбирате че такова предложение по време на турското робство било нечувано. Турчина побеснял. Заплашал дядо Черньо с какво ли не, но той бил непреклонен. Тогава турчина се замислил. Неговия пехливан бил печелил много двубои, дори и в други градове, а славата на дядо Черньо била само от премерване на сили в близките села. Почуствал увереност, че неговия човек ще победи, турчина се съгласил. Двубоя бил много дълъг — ту турчина, ту дядо Черньо взимали временно надмощие, но накрая бъллгарина победил. Турския наместник се върнал в град Суворово, където наредил да обезглавят собствения му пехливан. Всички от село Чернево се радвали за победата му, но никой не смятал, че турчина ще изпълни обещанието си. Каква била изненадата им обаче, когато скоро след това турския наместник организирал изселването на турците в град Суворово. Оттогава почти до 2000 г. в селото не е живял нито един турчин (а и после се броели на пръсти). В чест на великата победа селото е кръстено Кара хюсеин (кара — черен). След Освобождението името се сменя на село Чернево. Историята на село Чернево, датира от далечната 1829 година, когато по времето на Руско-турската война от 1827/29г. при отстъплението на руските войски предвождани от генерал Дибич Забалкански, значителни маси от компактно българско население от Източна Тракия, страхувайки се от безчинствата на турците тръгват след руските войски и се заселват в Бесарабия/дн. Молдова и Украйна/. След дадената амнистия от турското правителство една част от тях се завръща и се заселва във Варненския край, намирайки благоприятни условия за поминък. Няколко рода от това население се заселват в селото. Имената на родовете са свързани с районите от които идват. Рода Каваклиеви води наименованието си от гр. Кавакли/дн. Тополов град/, рода Чорбови от Чорлу/дн. Турция/, родовете Гиндови, Яцови, Даневи, Хартинови, Карачевови, Церевци от Елховско и Ямболско. Сведение за произхода на населението на село Кара-юсеин, може да се намерят и от житието на дядо Дука от село Девне/дн. Девня/, описани от големия възрожденец Илия Блъсков. ".....Дедо Дука обичал да ходи на черква в село Кара-юсеин, Козлуджанско. За това време черквите били рядкост и във Варненско е била само тази в село Кара юсеин, в която се четяло и пеело по гръцки. Караюсеинци са били тогава както и днес, повечето гърчоля, но от тези гърчоля, които се зоват Каваклийски сармосакчии и са от Едринско/дн. Одринско/...." Църквата е била построена през 1836 година, като местото за църквата е дарение от Параскев Атанасов Карачевов. Към църквата е открито и килийно училище в което се преподавало от свещеника на гръцки език. През 1986г. е тържествено честван 150-годишен юбилей на училището, а през 2006г. е честван 170-годишнината на църквата. Църквата и училището са най-старите във Варненско.
Добавено от: Васил Захариев
[редактиране] Културни и природни забележителности
[редактиране] Редовни събития
[редактиране] Други
[редактиране] Външни препратки
