Чавдар (марка)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Чавдар | |
| Основана: | 1924 |
|---|---|
| Седалище: | Ботевград, България |
| Продукти: | автобуси |
| Уеб сайт: | ? |
"Чавдар" са марка български автобуси произвеждани в Ботевград.
[редактиране] История
През 1924 г. младият майстор-колар Рачо Вълков Джамбов създава собствена коларо-железарска работилница в град Ботевград.
През 1927 г. той се среща с Иван Вълков, собственик на агенция за осъществяване на пътнически превози в околността, който дотогава използва бракувани военни линейки, приспособени за съответната цел. Вълков предоставя на Рачо Джамбов едно шаси от Fiat, върху което е надстроена и първата каросерия на ботевградския майстор. Така от 1928 г. Рачо Джамбов започва изработването на малки серии от пътнически надстройки с по 8 и 12 места.
До 1930 г. в Орхание са изработени общо около 12 пътнически каросерии от всякакъв тип, а не след дълго производството на работилницата нараства до 12-13 надстройки годишно.
През 1930 г. след изпит пред Софийската търговско-индустриална камара, Рачо Джамбов получава майсторско свидетелство по изработване на каросерии. През 1934 г. е изработен и първият закрит автобус върху товарно шаси от Mercedes-Benz. През 1935 г. Рачо Джамбов е поканен в София от Йосиф Савицки, тогавашният вносител на Chrysler (и останалите фирмени подразделения Dodge, Plymouth и Fargo), с предложение за съвместна работа. В резултат от тази среща е сключено дългосрочно споразумение за серийно производство на автобуси, чиито шасита да бъдат доставяни само от Савицки, а каросериите изработвани от Джамбов. Не след дълго с посредничеството на автомобилния търговец, Рачо Джамбов започва да изпълнява и поръчки на представителството на Леон Арие, който по това време е официален вносител на Mercedes-Benz.
През 1937 г. Джамбов и още няколко души посещават известната авто-каросерийна фабрика Kaesbohrer в немския град Улм и автобусния завод MAN в Нюрнберг, водени от представителят на MAN за България Крум Ачков. Джамбов купува от Германия някои модерни машини, в резултат на което качеството на предлаганите каросерии е чувствително подобрено.
В периода 1937-1938 г. в Орхание са доставени 3 шасита Fargo, на чиято база са изработени специални каросерии, поръчани от Дирекция на въздухоплаването. В края на 30-те години, когато е отбелязан най-благоприятния период от предвоенната история на работилницата, се изработват по две каросерии месечно, а работниците на Рачо Джамбов вече са повече от 15.
По време на Втората световна война производството на каросерии е спряно, поради липса на шасита.
През 1947 г. работилницата на Рачо Джамбов е национализирана и продължава дейността си под името Автокарусерийна "Георги Димитров". Джамбов остава на работа в своята фирма, като технически ръководител, а неговия племенник Рачо Христов Джамбов поема директорския пост. На 1 май 1948 г. е произведен първия следвоенен автобус, базиран на шаси Skoda RTO, като до края на същата година в Ботевград са комплектовани с пътнически каросерии още 3-4 четири платформи от същата марка. През септември 1948 г. една от каросериите е показана на Пловдивският мострен панаир, което е и първата подобна изява за автобусите, изработвани в Ботевград.
От товарните автомобили Fiat Austro, Praga и Man се изработват първите автобуси. Правят ги самоуки майстори с каросерии от бук, ясен и бряст. Първата метална каросерия е направена през 1948 г., а на следващата „заводът” заработва с капацитет 100 превозни средства годишно. През 1958 г. „Чавдар” заменя своя архаичен предвоенен дизайн с една сравнително актуална „вагонна” каросерия. През 1966 г. е създадено ДСО "Автопром". Обединението обхваща 15 завода, сред които Балкан– Ловеч, Чавдар – Ботевград и Мадара – Шумен. Нуждите на стопанството изискват заводчето да прерасне в завод и през 1968 г. по пътищата на родината тръгват автобуси с метална конструкция и марка „Чавдар”. Започва се с моделите М80 и М81. Първоначалното производство по това време е на шаси Шкода - с комплект двигател и скоростна кутия, преден и заден мост и скоростна кутия. Каросерията се изработва по лиценз на западногерманската фирма "Карл Кесборер". В обзавеждането и комплектоването на автомобила се кооперират 40 наши завода и предприятия, от които се получават над 320 изделия. В сравнение с произвежданите модели до този момент новият Чавдар М11 има много предимства. Той е със здрав скелет. Ламарината е дебела 1 мм. Каросерията се уплътнява срещу влизането на прах и вода. Освен това се нанася специално покритие за обезшумяване на автобуса. Той има красив за времето си външен вид и комфортен салон с отопление, добра вентилация, подобрено осветление и радиоуредба. Страничните стъкла са със значително увеличена площ. От двете страни на покрива са поставени и полусферични стъкла. Седалките са самолетен тип. Вътрешните могат да се изместват към пътеката – за по-пълни пътници. Облегалките се регулират. След затварянето на сгъваемите врати при междуградските автобуси, мястото се запълва от командвана с педал двойна седалка. Седалката на шофьора може да се регулира напред и назад, и по височина. Регулира се и облегалката и. Разстоянието между арматурното табло и кормилния кръг е увеличено. Лостът на мигачите е монтиран на кормилната колонка. Много удобно са разположени ключовете, а измерителните уреди са под погледа на водача.
Автобусите се произвеждат в две модификации – 11 М-3, междуградски с 44+1 места и 11 Г-5, градски с товароносимост 80 души – 27 седящи места. И двете коли са дълги 11 м, високи 2,5 и широки 2,40 м. Много години това е основата, върху която се правят автобусите „Чавдар”.
Елегантното возило получава почетен знак с две звезди от Световната федерация на автобусостроителите на международното специализирано изложение в Дубровник, Югославия. Там са представени всички производители от Европа и част от Северна Америка и Япония. Най голямото отличие по това време – три звезди, не се присъжда. Гамата се разширява с пускането на луксозен туристически вариант и съчленен автобус. И при двата шасито и двигателят са Skoda 706 РТО . Моторът е с мощност 160 к.с. и е монтиран в предната част. Отвътре е изолиран със специален капак. Градският автобус е с две врати, които се отварят по пневматичен път навън и имат широки площадки при тях. Седалките са много опростени и удобни. Каросерията е добре уплътнена срещу прах, вода и миризмите на мотора. Следващият автобус „Чавдар” 11 М-4 е междуградски с 44 места. Каросерията е с една врата и е самоносеща, както при леките автомобили. В задната част на автобуса се монтира 6- или 8-цилиндров мотор. Първият е унгарски Raba MAN с мощност 215 к.с. по DIN при 1400 оборота в минута. Вторият е от чешката Skoda MS 634 с мощност 210 к.с. при 2000 оборота в минута. И двата са комплектовани с еднодисков сух съединител и петстепенни предавки. Задният мост, разположен непосредствено пред двигателя, е с едностепенно главно предаване, допълнено с планетарни редуктори, вградени в главините на колелата.
Търсенето на автобуси с 13 до 22 места налага Лабораторията по двигатели и автомобили в София, съвместно с колектива на завод „Чавдар”, да създаде първите прототипи с малки каросерии. Първият от тях е Чавдарче 5, разработен като маршрутно такси, но с възможност да превозва и туристически групи. Силовият му агрегат е 4-цилиндров бензинов двигател от ГАЗ 24 Волга и има мощност 95 к.с. при 4500 оборота в минута. Съединителят и скоростната кутия също са от „Волга”. Окачването на предния и задния мост е на ресори и телескопични амортисьори. Силно впечатление прави каросерията, макар и монтирана на надлъжна рама, много ниска и позволяваща удобно и бързо качване и слизане. Вторият прототип е Чавдарче 6 СД. Той е предназначен за работещите в селското стопанство. Има монтиран двигател „Перкинс”, произведен в завода „Васил Коларов” – Варна. Двигателният агрегат на автобусчето е с демултипликатор. С усвояването на технологиите за Setra се откриват нови цехове с нови машини. През 1974 г. халетата вече имат дължина 180 метра, екипирани са с модерни съоръжения и съвременни машини.
През 1977 г. заводът в Ботевград усвоява напълно производството на Setra в нейния оригинален вид. Въпреки добрите намерения българският дизайн на новия модел Чавдар 11Г6, дебютирал през 1980 г., не успява да се наложи като еталон за развитие на бъдещите перспективни модели. Това важи и за разработените същата година микробуси, които остават само на ниво прототип.
През 1981 г. е обявен юбилейният прототип Чавдар 1300 с телевизор и климатик, който така и не влиза в серийно производство и е запомнен от историята само като опитен образец.
През 1984 г. „Чавдар” Ботевград влиза в контакти с австрийската фирма Steyr. В резултат на това в края на 80-те години и началото на 90-те родният производител модернизира отчасти своята гама от автобуси за градския транспорт.
През 1987 г. в Пловдив е показан прототип на модерен „Чавдар”, силно повлиян от дизайна на дебютиралия година по-рано радикално нов модел на Ikarus.
През 1993 г. комбинатът сключва договор с германската компания MAN за сътрудничество в развитието, производството и продажбите на автобуси “Чавдар”, в резултат на което се появява новият съчленен градски автобус Чавдар 141.
Историята на нашия производител на автобуси обаче печално приключва със закриване на предприятието през 1999 г.
