Херман Мелвил
от Уикипедия, свободната енциклопедия
- За други значения на думата Мелвил вижте Мелвил (пояснение).
| Херман Мелвил американски писател |
|
 |
|
| Роден: | 1 август 1819 Ню Йорк, САЩ |
|---|---|
| Починал: | 28 септември 1891 Ню Йорк, САЩ |
Херман Мелвил (на английски Herman Melville, също и Хърман Мелвил, 1819–1891) е американски писател, най-известен с романа си „Моби Дик“ (1851).
Херман Мелвил е роден в Ню Йорк, трето от осем деца в семейството на преуспяващ търговец на вносни стоки. Поредица от несполуки в бизнеса довеждат бащата до умствено разстройство и ранна смърт. Мелвил е принуден да работи от 13-годишна възраст, като същевременно учи. На 18 години завършва образованието си и става учител в начално училище, но скоро напуска, за да опита силите си в журналистиката. Не успява и на 19 години се качва като моряк на търговски кораб до Ливърпул и обратно. След завръщането си за кратко се установява в Илиноис.
Доведен до отчаяние от непрекъснати финансови затруднения, на 21 години Мелвил отново се качва на кораб – този път на китоловен. Маршрутът на китоловците минава покрай Южна Америка, през Тихия океан към Южните морета. Капитанът е жесток човек, условията на работа са непоносими и 18 месеца след качването си Мелвил, заедно с един друг моряк, избягва от кораба на Маркизките острови. Там прекарва месец сред племе от канибали, които се отнасят неочаквано добре с него. Преживяванията от китоловния му опит дават богат материал за първия му роман, „Тайпи“ (1846) — смесица от истински и измислени случки, разказани занимателно и с майсторска лекота.
С публикуването на „Тайпи“ Мелвил изведнъж става любимец на публиката. Окуражен от първоначалния си успех, Мелвил използва екзотичните си преживявания по море, за да напише цяла серия приключенски морски романи: „Ому“ (1847), „Марди“ (1849) – и двата за полинезийските островитяни, „Обгорял от слънцето“ (Redburn) (1849) – романизирана история на пътуването му до Ливърпул, „Белият мундир“ (White Jacket) (1850) – алегорична история за живота по море на борда на военен кораб.
През погледа на литературната история обаче днес всички тези романи се считат за чирачески период в сравнение с шедьовъра му – „Моби Дик, или китът“, който се появява през 1851. На пръв поглед „Моби Дик“ е роман за един вманиачен капитан на борда на китоловен кораб, но всъщност е много повече – това е свръхчовешко произведение, представлявящо едновременно наръчник на китоловеца и дълбоко философска алегория за живота. Нито една свещена тема не е пощадена в тази сурова и язвителна критика на света; последователно и в градация, Мелвил поглежда от необичаен ъгъл и създава сатирична картина на религиозните традиции, моралните ценности, литературните и политически фигури на деня.
При написването на „Моби Дик“ Херман Мелвил е силно повлиян от Натаниел Хоторн – автора на „Алената буква“, с когото се запознава през 1850 г. Мелвил се възхищава от психологическата дълбочина и готическата атмосфера на мрачна обреченост в творчеството на Хоторн и му посвещава „Моби Дик“. Върху този многостранен роман влияние са оказали също и текстове от Библията, Шекспир и Джон Милтън, както и фолклорни жанрове, като например моряшки разкази. А за да опише точно анатомията на спермацетния кит, Мелвил ползва и трудове по естествени науки и енциклопедии.
Въпреки изключителното тематично и стилистично богатство, а може би и именно заради това, „Моби Дик“ не е приет от широката читателска аудитория. Само 3 000 бройки се продават и публикуването на романа се превръща не само във финансова загуба, но и в загуба на читателската любов и доверие. Публиката е очаквала познатите занимателни истории, а се е сблъскала с нещо невиждано и нечувано дотогава – роман-енциклопедия, роман-епика, роман, изпреварил времето си. Неразбирането е пълно и от страна на критиците, някои доброжелателно съветват Мелвил да не си губи времето с такива експерименти. Отговорът на Мелвил е нова серия от романи – един от друг по-експериментални. Всички те са търговски катастрофи. Накрая се отказва да пише проза и се отдава на поезия. Когато умира през 1891, много хора са учудени – мислели са, че отдавна е починал.
„Моби Дик“ остава забравен до 1920-те, когато е преоткрит от литературните историци. Те откриват в него оригинално произведение върху класически американски теми, като съдба, религия, икономическа ескпанзия; модернистично произведение от ранга на „Одисей“ на Джеймс Джойс, появило се в средата на 19 век – странно и чудато до степен на нечетивност, но затова пък отворено към безкрайни тълкувания и литературно-философски открития.
[редактиране] Произведения
- TYPEE (1846)
- OMOO (1847)
- REDBURN, HIS FIRST VOYAGE (1849)
- MARDI AND A VOYAGE THITHER (1849)
- WHITE-JACKET (1850)
- MOBY-DICK: OR THE WHALE (1851)
- PIERRE, OR THE AMBIGUITIES (1852)
- BARTLEBY THE SCRIVENER (1853)
- THE ENCANTADAS BENITO CERENO (1855)
- ISRAEL POTTER (1855)
- THE PIAZZA TALES (1856)
- THE CONFIDENCE-MAN (1857)
- BATTLE-PIECES AND ASPECTS OF THE WAR (1866)
- JOHN MARR, AND OTHER SAILORS; WITH SOME SEA-PIECES (1888)
- TIMOLEON (1891)
- BILLY BUDD (1924)
- FAMILY CORRESPONDENCE OF HERMAN MELVILLE (1976)
- ENTER ISABEL: THE HERMAN MELVILLE CORRESPONDENCE OF CLARE SPARK AND PAUL METCALF (1991)
- COLLECTED POEMS (1993)
- THE COMPLETE SHORTER FICTION (1997)
