Харманли
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Харманли (изговаря се Ха̀рманли) е град в Южна България. Той се намира в Област Хасково и е в близост до град Хасково. Градът е административен център на община Харманли.
| Харманли | |
|---|---|
 41° 56' N, 25° 54' E |
|
| Данни | |
| Област: | Хасково |
| Население: | 22 786 |
| Надм. височина: | 60 м |
| Пощ. код: | 6450 |
| Тел. код: | 0373 |
| МПС код: | Х |
| Кмет | |
| Михаил Лисков | |
| Адрес на общината | |
Съдържание |
[редактиране] География
Град Харманли е разположен около мястото на вливане на Харманлийска река в Марица. Намира се на 33 км източно от областния център Хасково.
[редактиране] История
Градът има 500-годишна история, за която се смята че датира от 1520 година насам. Всичко започва с "Керван Сарая", построен за да приютява пътниците по пътя от и за Цариград, около който постепенно се оформя селище и харман- равно място, където се съхранява житото и изобщо реколтата. От там идва и името на града.
[редактиране] Религии
Гражданите на Харманли са в по-голямата си част християни. Мюсюлманите са малко. Ромите са 50/50 християни и мюсюлмани. В града цари абсолютна верска търпимост, но се чувства известна излишна неприязън към ромското население.
В града има две големи църкви.
[редактиране] Политика
[редактиране] Икономика
Основни отрасли в икономиката на града са селското стопанство, производството на мебели, маслодобива и месопреработката.
[редактиране] Обществени институции
[редактиране] Културни и природни забележителности
Като се идва в Харманли по пътя от Хасково, преди да се влезе в града, пътят се извива над западната половина на града и се спуска по склона на малка височина и в ниското остава града, като скрит между върхове на юг и югозапад, а открит на север и изток към долината на река Марица. Малко след като се влезе в града, се пресича река Харманлийска(Улудере), по чието по-горно течение има красиво дефиле, оставащо в югозападните покрайнини на града. Там по склона на местните възвишения се е образувала живописна местност с борова горичка, която се спуска към река Харманлийска и се издига над нея. На мястото е направен гребен канал по реката, а в дъното му се намира културното средище на съвременния български поп-фолк- ресторант "Приказките", заедно с хотел. Мястото е любимо за населението от цялата страна, което идва да слуша любимите си изпълнители на музика за душата.
В града се намира така нареченият "Керван Сарай", който се смята за причината града да съществува. Мястото е приютявало пътуващите по пътя от и за Цариград кервани. Днес е запазена една от стените на сарая с надпис на нея, свиделстващ за 500-годишната история на града.
Над река Харманлийска, зад сградите на общинския съд и музея, се намира "Гърбавият Мост", който някога е свързвал двата бряга на река харманлийска. Мостът е връх на османското изкуство, каменен, павиран, с надпис на арабски. Сега под него не тече реката, която е отбита встрани, поради проект от преди много години, според който под моста трябваше да има езеро с лодки.
Красиво място е връх Трифона.
В източният край, на излизане от Харманли, се намира Изворът на Белоногата. Изворът е превърнат в чешма, до която има плоча с куплет от едноименната поема на П.Р.Славейков, и статуя на Белоногата.
[редактиране] Театри
В Харманли се намира красив, реставриран театър, който е част от Народно Читалище "Дружба". На сцената не толкова често, колкото се иска на харманлийци, идват трупи от цялата страна. Поставят се постановки на детски групи и се правят концерти на местните групи по народни танци, пияно, китара.
[редактиране] Музеи
В Харманли се намира културно- исторически музей, който се намира близо до историческия паметник "Гърбавия Мост". В музея се приютяват различни исторически и културни изложби. Постоянно е изложена сбирка от исторически предмети от историята на града. В музеят се приютяват често и художествени изложби ня някои харманлийски художници, като Жоро Матев и др.
[редактиране] Редовни събития
В Харманли се провеждат няколко различни ежегодни събития. Но най-обикновените и близки до сърцето на хората са празничните събирания за Трифон Зарезан на връх Трифончето, където се подрязват лозите, яде се курбан и се пие вино. Друго такова събитие е панаирът, който се провежда всяка есен през първата или втората седмица на Октомври. Време за забава и веселие, за изпиване на безкрайни количества бира и изяждане на тонове кебабчета. Хората от града се шегуват (може би казват и истината), че покрай панаира къде що има бездомно куче или котка, изчезват.
Друго ежегодно събитие е конкурса "Поети с китара" упоменат в раздел Литература.
[редактиране] Личности родени в Харманли
- Живко Гарванов (1934-1998), български артист и киноартист
- Ани Качулева (1920-2003), българска филмова деятелка
- Пепа Николова (1946-2006), българска артистка и киноартистка
- Генчо Стоев (1925-2002), български писател
- Стоян Стоев (1941-2000), български артист и киноартист
[редактиране] Личности свързани с Хармални
През Харманли по своя път е минал Христо Стоичков - футболист-легенда. И до днес за него в града се носят легенди, разказват се истории, хората се надпреварват да разкажат за общи преживявания с него. Христо Стоичков играе в Харманли от 1982 до 1985 година. Пристига като млад юноша и скоро заиграва в мъжкия отбор, където се налага при треньора Сава Савов, който от своя страна допринася изключително много за развитието на футбола в Харманли. Стоичков е забележителен млад талант, скоро забелязан от големите отбори в страната. Заиграва в ЦСКА, после Барселона, Парма и т.н. Прави запомнящи се участия в Шампионската лига през 1992, когато става и гол-майстор, а после на световното първенство в САЩ 1994, където става голмайстор, след това и носител на Златната топка за най-добър футболист в Европа. Сред поколението, което играе заедно със Стоичков в Харманли, са и други известни в Харманли личности - футболистите известни повече със своите прякори - Тянката Качака, Ванчо Бейбунара, Тодор Бъчваров - Бъчвара и други.
[редактиране] Литература
В Харманли се провежда конкурса "Поети с китара", на който се събират поети, които представят своите творби предимно под съпровод на китара. Пристигат поети от цялата страна, стари познати, запознават се млади поети и се получава приятен и полезен обмен на творчески идеи.
От Харманли е известният писател Генчо Стоев, чиято творба "Цената на златото" е интересно и умело описание на българския бит. Подходът и езикът на Генчо Стоев са близки до сърцето на мнозинството българи. Писателят казва за Харманли: " Харманли няма нужда да пътува, защото светът минава през него "(имайки предвид местолположението на града по пътя от Европа към Азия).
От Харманли, или по-точно от село Доситеево, е поетът и писател Янко Добрев. През целия си живот някак по "селски" романтично, той представя родния си край- в покрайнините на Източните Родопи, Южният Сакар, далечните западни краища на Странджа, и Тракия покрай Марица. Интересна сбирка от Янко Добрев е "Под воя на кучетата".
Харманли е град, в който се раждат много млади литературни творци- поети и писатели, някои от които продължават да творят през целия си живот. Мястото и природата някак предразполагат към свобода на духа и тялото. Човек може да иде всякъде от Харманли, и може да почувства в сърцето си целия свят, който и до днес продължава да оставя своя следа в града.
[редактиране] Други
Градът е намерил място в произведението на Петко Р. Славейков "Изворът на Белоногата." Поемата е посветена на чешма близо до Харманли. Свързано е с обичая да се вгражда сянката на най-паметната мома в града.
Също така друга забележителност за града е Гърбавият мост. Той е един от най-старите мостове в областта и е със своеобразна архитектура.
[редактиране] Кухня
Местната кухня не може да се нарече типично българска.
Ястията на местните са резултат от смесване на български, гръцки и турски рецепти, от които се е получила една смайваща мешаница и най-добре е сякаш човек да обиколи селата около града, за да се запознае с местната кухня. Култово ястие е така нареченият "Тавалък", който може да представлява най-различни ястия, сготвени в тава, които после се ядат направо от тавата, като всички на трапезата за нареждат в кръг наоколо. Предпочитани тавалъци са: пиле с ориз, мазен; пиле с ориз и зеле, мазни; пиле с картофи; пиле с ориз и спанак и т.н. Едва ли може да се намери тавалък в ресторант или механа в града, но може да се опита в почти всяка къща, където често се яде заедно с голяма купа шопска салата, туршия от чорбаджийски чушки или каквато и да е туршия.
[редактиране] Външни препратки
Градове в България с над 20 000 жители  |
|---|
| Айтос | Асеновград | Благоевград | Ботевград | Бургас | Варна | Велико Търново | Велинград | Видин | Враца | Габрово | Горна Оряховица | Гоце Делчев | Димитровград | Добрич | Дупница | Казанлък | Карлово | Карнобат | Кърджали | Кюстендил | Ловеч | Лом | Монтана | Нова Загора | Пазарджик | Панагюрище | Перник | Петрич | Пещера | Плевен | Пловдив | Попово | Разград | Русе | Самоков | Сандански | Свищов | Севлиево | Силистра | Сливен | Смолян | София | Стара Загора | Троян | Търговище | Харманли | Хасково | Шумен | Ямбол |
