Френско-испанска война
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Френско-испанската война (1635-1659 г.) се развива в контекста на Тридесетгодишната война, но започва и завършва по-късно, така че може да се смята за самостоятелно събитие. С обявяването й Франция подкрепя протестантския лагер, а Испания - католическия. Традиционно се смята, че Франция е агресивната страна и че тази война е част от цялостния й възход през 17 век, но напоследък се приема, че всъщност испанският пръв министър Оливарес подготвя войната след 1631 г. и обявяването й от страна на кардинал Ришельо е превантивна мярка.
Войната срещу Франция започва с голям успех на Хабсбургите. Съвместното автро-испанско настъпление от Рейнланд и Нидерландия едва не довежда до падането на Париж през 1636 и само лошото снабдяване и избухването на епидемия попречват на крайния успех. Но ако от една страна испанският крал Фелипе ІV и Оливарес могат да вярват, че са дали заслужен урок на своя противник, Ришельо разбира, че трябва да мобилизира всички сили на страната си. През 1637 нашествениците са изгонени от Франция, през 1638 френската армия обсажда бискайската крепост Фуентерабия. Въпреки че обсадата е неуспешна, това събитие бележи началото на десетгодишен период, през който инициативата непрекъснато се държи от французите. През същата година те печелят морската битка при Гуетария, а през 1639 нахлуват на територията на Каталония, но северно от Пиренеите. Обсаждат крепостта Салс, която пада на 19 юли. Възможно е Оливарес да е замислял контраатака и да е имал необходимите ресурси, но избухването на революцията в Каталония (виж Голяма испанска криза 1640-1668) проваля всичките му намерения.
В следващите години Испания е осъдена на пасивност във външната политика, докато се справи с вътрешните си проблеми. Двете области на политиката неизбежно се смесват, когато Каталония се признава за част от Франция и Луи ХІІІ дръзко приема това. Едва ли има по-голямо унижение за Фелипе ІV от това една от неговите провинции да премине към неговия непосредствен противник и той да няма никаква възможност да се противопостави. Разбира се, Франция се възползва от всеки случай да уязви Испания и затова моментално подкрепя португалците, щом и те въстават (декември 1640 г.).
Освен в Испания войната има и друг фронт - в Нидерландия. Там нещата също не вървят добре, тъй като голямата испанска армия в тази област (88,000 д.) е поставена на два фронта между холандците на север и французите на юг и изнемогва. През 1642 г. тя печели малката победа при Онекур, но на следващата година идва трагичното полажение на испанците при Рокроа, нанесено им от 22-годишния принц Конде (19 май). Тази битка е с огромно психологическо значение, защото за пръв път испанските пехотинци (tercios) са победени в открит бой. Не е случайно, че в следващите години Испания губи важната крепост Гравлен (1646) и ключовото пристанище Дюнкерк (1647). През 1648 г. надмощието на Франция е потвърдено блестящо чрез нова победа на нейните армии, този път при Ланс. Това са все победи на Конде, кой се превръща в страшилище за испанците. По ирония на съдбата по време на гражданската война във Франция, наречена Фронда, Конде се принуждава да бяга от страната и отива тъкмо при испанците, които го приемат и го назначават за главнокомандващ на армията си в Нидерландия.
Военни действия се водят и в Италия, където французите атакуват испанския съюзник Генуа (1643), а по-късно - и испанското владение Милано, но обсадите се оказват неуспешни. През 1647 г. в друго испанско владение - Неапол, избухва въстание. Френският пръв министър Мазарини изпраща свой кандидат да заеме неаполитанския престол, когото въстаниците приемат въодушевено, но не му помага с достатъчно войски и испанците възстановяват контрола си над областта. Вероятно войната би приключила около 1649 г. ако не беше Фрондата. Тя дава възможност на испанците за контрадействия. Те прогонват французите от Италия и Нидерландия, като превземат Казале и Дюнкерк през 1652 г., но по-важното е, че си връщат Каталония, чиято столица Барселона също е превзета през 1652 г.
Когато Фрондата приключва, Франция тръгва в ново настъпление, но търпи унизителен провал. През 1655 г. армиите й са разбити при Павия в Италия и Мазарини най-после разбира, че трябва да изостави плановете си относно тази област. През 1656 г. поражението при Валансиен допълва мрачната картина. Единственият ход за Мазарини остава да привлече английския диктатор Оливър Кромуел на своя страна. Общите действия на Англия и Франция се оказват твърде енергични за изтощената Испания. След като маршал Тюрен разгромява Конде (тогава на испанска служба) в битката при дюните през юни 1658, Дюнкерк пада в английски ръце, а Испания приема да преговаря. Според Пиренейския мирен договор от 7 ноември 1659 г. Испания отстъпва на Франция Русийон (окупиран още през 1642) и Артоа, а младия френски крал Луи XIV се ангажира да опрости Конде и да го приеме отново на френска служба.
