Франсис Крик
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Франсис Крик (на анг. Francis Crick) 8 юни 1916, Нортхемптън, Англия – 28 юли 2004, Сан Диего, Калифорния.
Роден на 8 юни 1916 г. в Нортхемптън, Англия. Учи в Юнивърсити колеж в Лондон и получава бакалавърска степен по физика през 1937 г. Започва да прави дисертация, но прекъсва поради войната. По време на войната работи като изследовател към Британското Адмиралтейство във връзка с магнитните и акустични морски мини. През 1947 г. решава да се преквалифицира от физик в биолог. Според Джеймс Уотсън, за това му решение допринася книгата на Е. Шрьодингер "Какво представлява живота от гледна точка на физиката". От 1947 до 1949 г. работи в Лабораторията Стренджуейз, благодарение на стипендия от Медицинския Научен съвет, а от 1949 постъпва в Кавендишката лаборатория на Кеймбридж. Там през 1951 г. пристига Джеймс Уотсън и двамата започват да работят заедно върху структурата на ДНК. През 1953 г. публикуват своя двойноверижен спирален модел на структурата на ДНК. Тяхното откритие се основава не само на брилятната им интуиция и прекрасното им допълване като учени и умове, но и на кристалографските рентгеноструктурни изследвания на Розалинд Френклин и Морис Уилкинс. Крик, Уотсън и Уилкинс получават за откритието си Нобелова награда за физиология или медицина през 1962 г. (междувременно Френклин почива през 1958 г.)
