Филики етерия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

„Филики етерия“ (на гръцки Φιλική Εταιρεία, което означава „Дружество на приятелите“) е тайна гръцка организация от началото на 19 век, чиято цел е да освободи Гърция от османска власт и да създаде независима гръцка държава. Един от водачите на организацията е Александър Ипсиланти.

В редиците на „Филики етерия“ влизат предимно млади гърци, живеещи в Русия. Етеристите получават политическа и материална подкрепа от руския цар Александър I, който цели разширяването на руското влияние на Балканите.

[редактиране] Началото

В духа на патриотизма, свързан с идеите за национална независимост, както и под влиянието на тайните общества в Европа, трима гърци се срещат в Одеса на 14 септември 1814 и определят устава на нова строго тайна организация, която трябва да подготви гърците за въстание. Тези мъже са 42-годишният Николаус Скуфас от провинцията Арта, 42-годишният Емануел Ксантос от Патмос и 26-годишният Атанасий Цакалов от Епир. Още преди това Скуфас се е познавал с Константинос Радос, който бил член на организацията на карбонарите. Ксантос пък бил член на масонската ложа в Левкада, а Цакалов — един от основателите на бившето движение „Гръкоезичен хотел“, което няма големи успехи.

„Филики етерия“ се разраства бързо. В началния период — средата на 20-те години на 19 век — в него членуват около 20 човека. През 1817 в дружеството влизат най-вече гърци от Русия, Молдова и Влашко, а общият брой на членовете не надхвърлят 30. През 1818 започват масови посвещавания в дружеството. През 1820 етеристите имат свои членове в почти всички райони на Гърция и в повечето гръцки общности в чужбина. Около 1000 човека вече членуват във „Филики етерия“ през първите месеци на 1821. Място в организацията намират търговци, духовници, фанариоти и воеводи.

[редактиране] Организация

Начинът, по който е организирана „Филики етерия“, имитира пирамидата при карбонарите и масоните. Водачите са наричани „Невидимата власт“. Те били забулени в мистерия и мнозина си мислели, че много от важните фигури като цар Александър I например са членове на организацията. В действителност в началото „Невидимата власт“ се състои от 3-мата си основатели. Нови пет водачи идват от 1815 до 1818, а след смъртта на Скуфас идват още трима. През 1818 „Невидимата власт“ става известна като „Властта на 12-те апостола“. Всеки апостол отговарял за един голям район.

Цялата структура била пирамидална, като на върха стояла „Невидимата власт“. Никой не знаел нищо за нея и никой нямал право да пита за нея. Заповедите ѝ се изпълнявали безприкословно, като членовете на организацията нямали право да взимат собствени решения. Дружеството било наричано „храм“ и имало четири нива на посветеност: "побратими", "препоръчани", "йереи" и "пастири". Йереите се занимавали с посвещаване в първите две нива. Те първо проверяли доколко патриотично настроен е бъдещият новобранец и го подлагали на изпитание. Най-накрая новият член трябвало да положи клетва.

[редактиране] Пътят към въстанието

През 1818 седалището на „Филики етерия“ се измества от Одеса в Цариград, а смъртта на Скуфас е тежка загуба за организацията. Останалите основатели се опитали да намерят видна личност, която да поеме водачеството, която да донесе престиж и свеж въздух в дружеството. В началото на 1818 те се срещат с Й. Каподистриас, който не само отказва, но и по-късно пише, че „Филики етерия“ е виновна за безпорядъка в Гърция. Най-накрая, след много проведени разговори, Александър Ипсиланти поема водачеството на етеристите през април 1820.